Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Не мога да го отрека — казах аз.
— А твоите неприятности се намножиха.
— И това е така.
Винта отпи от кафето си.
— Би ли искал да ми разкажеш за тях? — каза тя накрая.
— Те наистина не са една или две — отвърнах й аз. — Ти спомена снощи, че и твоята история е от дългите.
Винта се усмихна леко.
— Не бързаш да ми се довериш — каза тя. — Разбирам те. Защо ли би трябвало да се доверяваш на някого, след като неприятностите чукат на вратата ти. Неприятности, които ти самият не можеш да разбереш напълно. Права ли съм?
— Не мога да го отрека.
— Искам да те уверя, че твоята безопасност е от огромно значение за мен.
— Това свързано ли е по някакъв начин с убийството на Кейн?
— Да — каза тя. — Бих искала да ги изпреваря, тъй като те могат да убият и теб.
— Да разбирам ли, че отмъщението не е основната ти цел?
— Точно така. Предпочитам да предпазя живите, преди да си отмъстя за мъртвите.
— А не мислиш ли, че това биха могли да се окажат двете страни на едно и също нещо?
— И това не е изключено — каза Винта, — но все още не съм сигурна дали именно Люк е изпратил снощните убийци.
Оставих ябълката в чинията си и отпих голяма глътка от кафето.
— Люк ли? — попитах аз. — Кой Люк? Какво знаеш за този Люк?
— Лукас Рейнард — каза тя спокойно. — Човекът, който е събрал група от наемници в областта Пекос в северната част на Ню Мексико, снабдил ги е със специални амуниции, които могат да бъдат използвани в Амбър, и сега изчаква удобен момент, за да ги прехвърли тук и да опита да повтори това, което твоят баща постигна преди години.
— Майка му стара! — казах аз.
Това наистина обясняваше доста неща. Като например защо бях заварил Люк облечен в ония прашни дрехи във фоайето на „Хилтън“ в Санта Фе, когато той ми бе обяснил, че е скитосвал из покрайнините на Пекос, както и как се бе озовал онзи патрон в джоба му. Ето значи защо му се бе налагало да пътува толкова често до Ню Мексико под предлог, че бизнесът там върви добре… Тази версия не ми бе хрумвала до момента, но тя звучеше доста логично в светлината на всичко, което бях научил досега.
— Добре — казах аз, — явно наистина познаваш добре Люк Рейнард. А ще имаш ли нещо против да ми обясниш как си се добрала до тази информация?
— Да.
— Да?
— Да, имам нещо против. Може би наистина ще трябва да го направим по твоя начин и да обменяме информацията си на части. Като си помисля сега, това наистина не е лош вариант. Ти все още ли си на това мнение?
— Но всеки от нас ще може да спре, когато поиска?
— Което автоматично прекъсва разговора, освен ако в движение успеем да договорим нови условия.
— Дадено.
— Твой ред е. Ти току-що се върна в Амбър. Къде беше преди това?
Въздъхнах и отхапах от ябълката.
— Въпросът ти изисква обширен отговор. Бях на доста места. Откъде по-точно искаш да започна?
— Да речем от мига, в който напусна апартамента на Мег Девлин — каза Винта.
Замалко да се задавя с ябълката.
— Добре де, убедих се, че твоите източници нямат грешка — отбелязах аз. — Сигурно Файона е замесена. От нея си научила, нали?
— Не е твой ред да задаваш въпроси — каза тя. — Още не си ми отговорил.
— Добре. След посещението при Мег Девлин двамата с Фай се върнахме в Амбър. На следващия ден Рандъм ме изпрати да изключа една машина, която създадох преди и нарекох Дяволски Чекрък. Не успях да го сторя, но на път за там се натъкнах на Люк. Всъщност той дори ми помогна да се измъкна. След като се посдърпахме с моето творение, аз използвах една странна Карта, за да успеем да се измъкнем невредими. За благодарност той ме затвори в някаква кристална пещера…
— А-ха! — каза Винта.
— Да спра ли дотук?
— Не, продължавай.
— Останах там за около месец, макар през това време в Амбър да бяха минали само няколко дни. Измъкнах се благодарение на некадърността на двама от слугите на лейди Джасра, след което успях да я спипам и да се прехвърля заедно с нея в апартамента на Флора в Сан Франциско. Оттам отидох до един друг апартамент, където преди време бе извършено убийство…