Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Апартаментът на Джулия?
— Да. Там открих една магическа врата, която успях да отворя. Минах през нея, за да се озова накрая на място, наречено Владението на Четирите Свята. За него тъкмо се водеше битка, в която като че ли участваше мъж на име Далт — един от най-настървените врагове на Амбър от близкото минало. После ме подгони някакъв вихър, дело на един маскиран магьосник, който ме нарече по име. Успях да се измъкна на косъм и се пренесох с помощта на картите в Амбър.
— Това ли е всичко?
— Да, в сбита форма.
— Да не си пропуснал нещо?
— Естествено. Например, че след като преминах през магическата врата, на пътя ми се изпречи някакъв си Обитател на Прага, с който успях да се справя.
— Не, нямах предвид такива подробности. Пропусна ли нещо важно?
— М-м… да. Имаше и два доста странни разговора, които завършиха с дъжд от цветя.
— Разкажи за тях.
Направих го.
Когато привърших, Винта поклати глава:
— Признавам, успя да ме изненадаш.
— Сега е мой ред — казах аз. — Какво означаваше онова „а-ха“, след като споменах за кристалната пещера?
— Кристалът беше син, нали? И блокираше магическите ти способности?
— Откъде знаещ за това?
— На пръстена, който свали от единия от мъжете снощи, имаше камък със същия цвят.
— Така е.
Тя се изправи, заобиколи масата, после постоя за миг и накрая посочи към единия от джобовете на панталона ми.
— Би ли го изпразнил на масата, ако обичаш?
Аз се усмихнах.
— Дадено. Как разбра, че са там?
Тя не ми отговори, но все пак това беше страничен въпрос. Измъкнах от джоба си своята малка колекция от сини кристали — парченцата от пещерата, синьото копче и пръстена със синия камък.
Винта взе копчето, огледа го и след това кимна.
— Да, и този е от тях.
— В какъв смисъл?
Тя сякаш не ме чу и потопи показалеца си в разлято в чинийката на чашата кафе, след което очерта обратно на часовниковата стрелка три кръга около отрупаните кристали. После кимна отново и се върна на мястото си. Призовах магическото си зрение и открих, че е изградила около кристалите силова клетка. После от тях се надигна тънка струйка син дим, който не можеше да напусне границите на кръга.
— Ти май спомена, че не си магьосница.
— Не съм — отвърна тя.
— Ще си спестя този въпрос. Но ти не ми отговори. Каква е ролята на синия кристал?
— Отделните кристали се привличат взаимно, а всички заедно са свързани с пещерата — каза Винта. — Ако човек с малко опит в тези неща задържи у себе си някой от тях, той рано или късно ще тръгне към пещерата, направляван от недоловимо телепатично притегляне. Не е изключено дори да стигне до крайната точка.
— Пътувайки през Сенките, така ли?
— Да.
— Любопитно, но аз все още не виждам каква е ползата.
— Това не е всичко. Щом някой преодолее първичното им действие, той добива способността да долавя един допълнителен сигнал. Научи ли се да различава характерното излъчване на някой от кристалите, човек би могъл да проследи неговия приносител навсякъде.
— Виж, това вече би могло да влезе в работа. Мислиш ли, че онези типове са ме открили снощи, защото съм носил другите кристали в себе си?
— От практическа гледна точка това сигурно им е помогнало в известна степен. Всъщност в твоя случай дори не е било необходимо да разчитат на тях.
— И защо?
— Защото кристалите имат още едно допълнително свойство. Всеки, който е притежавал един от тях, след известно време се настройва на неговата честота. Дори ако след това човекът захвърли кристала, връзката се запазва и той може да бъде проследен също тъй лесно. Кристалът вече е успял да остави печата си върху него.
— Искаш да кажеш, че дори да се отърва от тях, аз ще си остана белязан?
— Да.
— И колко време е необходимо, за да отшуми този ефект?
— Не знам дали това е възможно.
— Трябва да има някакъв начин за неутрализиране.
— Не съм съвсем сигурна, но мисля, че се сещам за два варианта, които биха могли да свършат работа.