В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
Размахвайки ръце във всички посоки, дългострадалният главен прислужник на Аркоса на Немохайм крачеше притеснено подир господаря си. Никога не го бе виждал в такова отвратително настроение. Нищо казано от него не можеше да успокои повелителя. Бе чул слухове, прошепнати едва чуто в домакинството на посланика, че Аркосът се бил завърнал без роба, излагайки на показ безформеното си тяло, посрамен без предел. Безценните му телохранители, подарени му от брудуонските съюзници, ги нямаше, прислужникът получи най-неприятното потвърждение за това, тъй като бе част от отряда, пренесъл нахапаните от кучета трупове. Познаваше господаря. Аркосът нямаше да се усмири, докато не си отмъсти по екстравагантен начин, междувременно загърбвайки всичките си останали задължения. Ако някой застанеше на пътя му, умираше, без да има време да прояви съжаление за грешката. Всяка грешка, без значение дали на приятел или враг, щеше да бъде наказана. Самият живот на прислужника зависеше изцяло от качеството, с което изпълнява задълженията си.
Бе молил, заплашвал и заповядвал градската стража да подкрепи господаря му. Първоначално стражниците не бяха твърде склонни към битка, но особено ласкателни думи в определени уши в крайна сметка осигуриха осемдесет войници. Бяха прекарали миналия ден в претърсване на града, тревогите на слугата най-сетне усмирени, когато онзи вмирисан продавач на риба бе дал нужната информация. Плановете бяха съставени, атаката бе планирана за призори. Аркосът щеше да получи отмъщението си. Успехът бе жизненоважен, провалът немислим.
Знаците му изведоха напред хората с брадви. Властен жест на Аркоса на Немохайм накара брадвите им да се впият в старата дървена врата на къщата. Солидното дърво устоя на четирите остриета цяла минута, преди да се нацепи и впоследствие поддаде. Незабавно две дузини войници се втурнаха вътре, опитвайки се да изхвърлят мислите за железни колове и мечоносци. Бяха чули слуховете. Но едрият мъж с червена роба бе истински и разполагаше с властта и волята да нареди смъртта им при най-малкия признак на колебание. Безумие бе да оспорват волята на член на Съвета — а при този конкретно това означаваше смърт.
Отне им по-малко от минута да обезопасят постройката, а след още три стана ясно, че тя е лишена не само от обитатели, но и от вещи.
— Изгорете я! — просъска Аркосът хрипливо.
— Но, милорд, сградите от двете й страни също ще пламнат! — каза прислужникът, преди да се осъзнае. Моралните му задръжки глуповато заставаха пред себесъхранението. — Не трябва ли поне да предупредим обитателите?
Аркосът на Немохайм не бе в настроение да търпи въпроси. Не направи усилие да овладее черната си емоция. В настъпилата тишина, когато прислужникът осъзна, че с живота му е свършено, зърна мускул да потрепва на врата на господаря, сякаш под кожата шаваше нещо живо.
— Изгорете я! — повтори Аркосът, посягайки с месеста ръка и сграбчвайки слугата си за врата. Обърна се към един от стражниците. — Започнете с този!
Когато сърцераздирателните викове затихнаха, Аркосът на Немохайм се наслади на делото си. Глозгащата го отвътре чернота в никакъв случай не бе уталожена от гледката. Всички да изгорят! Тяхна вина е, че са живели толкова близо до тях, без да докладват! Нека измират!
— Блокирайте изходите на постройките! — нареди той. — Може да се крият в някоя от тях.
Колкото и да бе отвратително това, никой не се осмели да оспори чудовището в червено. Стражници с оголени мечове блъскаха обратно отчаяните обитатели, когато огънят се пренесе върху дясната къща. Лявата постройка упорито отказваше да пламне. Мъж с дете се появи на покрива вдясно, под тях сградата се размести, потъвайки отчасти в земята. Когато пламъците облизаха покрива, мъжът взе детето си и го хвърли над петнадесетте фута, които ги деляха от другия покрив. Детето падна с вик и застина неподвижно. Мъжът се приготви, сетне също скочи, но не му достигнаха няколко фута и падна на улицата с отчаян крясък.
Не е достатъчно… — настоя черната лудост. Искам още!