Свидетел на огъня [bg]

— Ще продължим ли да играем карти? — нетърпеливо пита Тула.

— Чий ред е?

— Мой — казва Инди.

— Мамка му, как лъжеш — усмихва се Каролин.

— Телефонът ми умря — казва Алмира. — Бях го сложила да се зарежда в стаята и сега…

— Да го погледна ли? — пита Инди.

Тя маха капачето от задната страна на апарата, изважда батерията, слага я отново, но нищо не се случва.

— Странно — промърморва момичето.

— Зарежи го — заявява Алмира.

Инди пак изважда батерията.

— Та дори и симкарта няма, дявол го взел!

— Тула — строго казва Алмира, — ти ли си извадила симкартата ми?

— Не знам — нацупва се момичето.

— Трябва ми — загряваш ли?

Жената е оставила плетивото и влиза в трапезарията.

— Какво става? — пита тя.

— Ние сами ще се оправим — спокойно отговаря Каролин.

Тула тъжно присвива уста.

— Нищо не съм взела — изскимтява тя.

— Симкартата ми я няма — казва Алмира на висок глас.

— Та това не означава, че тя я е взела — възмутено отвръща жената.

— Алмира казва, че ще ме удари — обажда се Тула.

— Няма да търпя никакво насилие — обяснява жената, след което си отива, сяда и пак се залавя с плетивото.

— Тула — казва Алмира с приглушен глас, — наистина ми е важно да мога да се обаждам.

— Е, ще ти е трудно — отвръща ѝ с усмивка Тула.

Гората от другата страна на залива става все по-черна, после и небето потъмнява, докато водата все още блести като течно олово.

— Полицията смята, че Вики е убила Миранда — казва Каролин.

— Толкова са тъпи — промърморва Алмира.

— Аз не я познавам, никой от нас не я познава — отвръща Инди.

— Я се стегни.

— Ами ако тя сега е тръгнала насам, за да…

— Шшшт — прекъсва я Тула. Изправя се, застава опъната като струна и се взира в мрака. — Чухте ли? — пита тя и се обръща към Каролин и Алмира.

— Не — въздъхва Инди.

— Скоро ще сме мъртви — прошепва Тула.

— Ти съвсем откачи — казва Каролин, като не може да сдържи усмивката си.

Тя улавя ръката на Тула и я придърпва към себе си, хваща я за коляното и я потупва.

— Не се бой, нищо няма да се случи — утешава я.