Дъщерите на Костотрошача [bg]

Стоеше спокоен и замислен, сякаш бащата в него беше превключил някакво копче и се бе преобразил в школувания офицер с желязно самообладание.

— Съжалявам, не мога да ви съобщя нищо полезно.

— Седем момичета са били убити от садистичен убиец, който може би дори в момента обикаля и набелязва осмата си жертва. А вие заявявате, че не можете да ми помогнете?

— Казвам, че каквото и да ви съобщя, няма да ви помогне да спрете този човек, при положение че той изобщо все още действа.

— Вие по-добре от всеки друг би трябвало да знаете какво означава да не допуснем Костотрошача да убие още някого.

За миг й се стори, че той ще й се разкрещи. Но дори да се бе изкушил да го направи, успя добре да се прикрие.

— Освен да повторя, ако не проумявате, че според ислямските терористи ние с нищо не сме по-добри от Костотрошача, нямам какво друго да добавя към вашия профил на този човек — каза Райън.

— Какво се случи с вас в пустинята, капитан Райън?

— Група бунтовници се опитаха да отвлекат конвоя, в който пътувах, за да отмъстят на коалиционните сили, които бомбардираха иракски жени и деца. Преди да избягам, ми дадоха ясно да разбера, че с нищо не съм по-различен от Костотрошача. Така че, макар да има някаква много далечна връзка между разследването ви и мен, това няма да ви даде никакви нови улики, които да ви помогнат да разрешите случая. Съжалявам за безизходицата ви, агент Валънтайн, но изобщо не мога да ви бъда полезен. Наистина.

Вероятно имаше право, но лекотата, с която този мъж успя да се овладее и да й поднесе разумния си довод, й се стори странна, обезпокоителна.