Дъщерите на Костотрошача [bg]

— Не бързайте.

— Благодаря ви.

Когато затвори вратата и се обърна, Райън се бе проснал на леглото и беше заровил лице във възглавницата. Стъпалата на белите му чорапи бяха мръсни, а десният му крачол се беше повдигнал и се виждаше прасецът му. Как да постъпи — да седне до него и да го утеши?

Трябваше да успокои положението, за да свърши онова, за което беше дошла. Ако това означаваше да помогне на Райън да проумее света малко по-добре, така да бъде.

Рики плъзна единия стол по-близо до леглото и седна с лице към него.

— Наистина съжалявам за всичко това, Райън. Обаче трябва да се стегнете и да вземете някои решения. Не може вечно да се криете в този скапан мотел. Знам, че в момента положението ви изглежда много зле, но лошите моменти отминават, нали?

Той лежеше неподвижно, а гърбът му бавно се издигаше и спускаше с всеки дъх.

— Сигурна съм, че дъщеря ви много ви обича. Тийнейджърите просто не умеят да изразяват чувствата си.

Мислите й се върнаха към собственото й детство, когато баща й, тогава ченге, загина при мотоциклетна катастрофа. Не го биваше много по насърчителните думи, а след смъртта му майка й откри в някакъв дневник искреното му съжаление.

Споменът за това как четеше онези две страници завинаги се бе запечатал в главата й. Седя безмълвна, самичка в цялата къща един месец след погребението му, и за пръв път, откакто беше умрял, плака неудържимо.

Кълна се, че бих убил всеки, който посегне на Рики. Понякога ми се струва, че не заслужавам нищо. Бях толкова лош баща. Мили боже, мразя се!

Болката я преследва две години, а сега, докато седеше до друг съсипан баща, споменът заплашваше отново да я смаже.

— Чуйте ме, Райън — заговори тя тихичко, — знам какво ви е. Тя ви обича. Сигурна съм, всяка дъщеря обича баща си. Понякога е трудно, но в крайна сметка всички се променят.

Той не реагира.

— Днес сутринта говорих със съпругата и с дъщеря ви. Тя ми се стори разумна жена. А дъщеря ви е изпълнена с гняв — и не проумява нищо от случващото се. Трябва да признаете, че постъпките ви са малко хаотични. Но тя е само на шестнайсет, след време ще ви прости за всичко, което сега пречи на отношенията ви.

Капитан Райън Еванс неочаквано се претърколи от леглото и се изправи от другата страна, за миг й се стори объркан, но после я прикова с поглед. Рики си каза, че поведението му е странно дори за силно разстроен човек. Не знаеше много за него, но командирът му беше пределно ясен за едно: капитан Еванс притежаваше уникален ум и беше невероятно интелигентен. Какво не би дала да узнае какво се случва в главата му в момента!

— Костотрошача ли? — попита той, приближи се до телевизора и го изключи. — Трошача или както там го наричате, правеше само каквото смяташе за необходимо да направи, агент Валънтайн. Следваше инстинктите си, досущ както правехме ние, докато бомбардирахме Ирак, за да го сринем до основи. Ето това научих в пустинята от Трошача. Боя се, че нищо повече не мога да ви кажа, секретно е.