Ези-тура [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #11
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-704-9
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
— Обяви фалит — казах му тогава.
— Но мечтата на живота ми беше да предлагам бързи специалитети с охлюви.
Най-накрая се убеди, че охлювите няма да го изстрелят в небесата, сгъна платната и отвори „Хавана Банана“, който печели доста добре, когато покрай вкусните хлебчета не разпространява салмонела.
Влязох в кантората си най-горе и открих, че секретарката ми, Синди, не е на мястото си. Не се изненадах. Често, когато закъснеех, тя се отправяше към плажа. Не очаквах обаче в малката приемна за изчакване с два стола да заваря жена. Беше с делови костюм в пепелявосиво. Плътно сиво. Без тънки бели райета. И строги черни обувки. В краката й имаше обикновено кожено куфарче. На около четиридесет, с къса кестенява коса, която нямаше нужда от много грижи. Понякога идват клиенти без предварителна уговорка, но добре тренираните ми инстинкти ми подсказаха, че тази жена не е престъпник.
— Господин Ласитър? — Беше отчасти въпрос, отчасти обвинение.
За щастие, бях облякъл спортно сако над памучните панталони и раирана риза с дълги ръкави. Понякога отивам в офиса по чехли, с торбести къси гащи и фланелка с надпис: „Полицай, кълна се пред Натряскания, че не съм Бог“. Е, осъдете ме.
— Аз съм. Освен ако не ми носиш призовка.
— Аз съм Дебора Сколино. Помощник федерален прокурор.
— Уф… надявах се да си обрала банка или поне да те съдят за мошеничество.
Това не предизвика усмивка на лицето на помощник федерален прокурор Сколино.
— Може ли да поговорим? — попита тя.
Въведох я в светая светих. Обикновен кабинет, бюро, кожен стол за мен, няколко етажерки с недокосвани правни трактати и два стола за клиентите с твърди облегалки. Никакви дипломи по стената. Дипломата ми от университета е на стената в банята, у дома. Там покрива пукнатина в мазилката и ми напомня за трудно доловимата връзка между закон и справедливост всеки път, когато пикая.
Седнах зад бюрото си. Тя седна с прибрани крака на един от столовете за клиенти, тапицирани с изкуствена кожа.
— Полицията на Маями казва, че сте предизвикали сериозни проблеми в клуб „Анастасия“ преди две вечери — започна тя.
— О, значи така казва?
— Изглежда, издирвате момиче, което работи за клуба. Надя Делова.
— Да не става дума за доверената ви информаторка? Зле обучената млада жена, която сте оборудвали с микрофон и сте изпратили в бърлогата на руски гангстер?
Опипвах. Кой друг би могъл да бъде, ако не жената срещу мен?
Тя ме изгледа с ледената физиономия, на която, изглежда, ги обучават във федералното училище за бюрократи.
— Не мога нито да потвърдя, нито да отрека дали госпожица Делова е била доверен информатор на федералното правителство.
— Фактът, че си тук обаче означава, че разследването не е приключило със смъртта на Николай Горев.
— Не мога нито да потвърдя, нито да отрека съществуването на подобно разследване.
— И сега се интересуваш от брат му Алекс.
— Не мога нито да…
— И може би от Бени Бижутера.
Тя отвори уста, но оттам не излезе и звук. Просто престана нито да потвърждава, нито да отрича, и премигна два пъти. Бих искал да поиграя покер с тази жена.
— Бени Бижутера — продължих. Кукичката на въдицата ми се поклащаше във водата. — Доста интересен тип.
Може пък и да е бил интересен. Нямах никаква представа.
— Какво знаете за Бени? — попита тя, неспособна да се сдържи.
„Не кой знае какво, но изражението ти току-що ми каза, че е важна част от пъзела с Горев“.
Обичам тази част от играта. Помощник федерален прокурор Сколино мислеше, че задава въпрос, но всъщност отговори на един от моите въпроси. Реших да сложа нова стръв на кукичката.
— Бени, момичетата от бара, диамантите. Страхотна история.
И това беше горе-долу всичко, което знаех за това нещо.
— Знаете за диамантите? — Ако прокурор Сколино досега изглеждаше невъзмутима, сега доби откровено стъписан вид.
— Всички знаят — върнах топката по крилото.
— Разбира се, че не е така. Знаете ли как диамантите са стигнали до Маями?
— Всъщност това не ме вълнува никак.
Започвах да сглобявам късчетата. Бижутера. Диаманти. Руснаци. И въпроса на Сколино: „Знаеш ли как диамантите са стигнали до Маями?“ Най-вероятно заради това бяха изпратили Надя при Николай Горев.
Значи не беше някакво си разследване за дребно мошеничество, заради момичетата и кредитните карти на клиентите на клуба. Тук се преследваше контрабанда на диаманти.