Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ези-тура [bg]
Ези-тура [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ези-тура [bg]

Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:

Адвокатът от Маями Джейк Ласитър се е сблъсквал с лъжливи клиенти, мръсни прокурори и правна система, която не работи. Това е достатъчно, за да го накара да мечтае да се махне от Флорида и повече да не поглежда назад… Докато не му се обажда Виктория Лорд по-добрата половинка от юридическия екип „Соломон & Лорд“. Партньорът на Виктория в живота и професията е арестуван за убийство. А и единствената свидетелка — умопомрачително красива „бардама“, — която би могла да го оневини, е избягала. Джейк и Виктория трябва да я открият, преди да я приберат федералните… или да я елиминира руската мафия. Джейк знае, че ако не се добере до свидетелката пръв, клиентът му ще загуби делото.
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 101
Перейти на страницу:

— Обяви фалит — казах му тогава.

— Но мечтата на живота ми беше да предлагам бързи специалитети с охлюви.

Най-накрая се убеди, че охлювите няма да го изстрелят в небесата, сгъна платната и отвори „Хавана Банана“, който печели доста добре, когато покрай вкусните хлебчета не разпространява салмонела.

Влязох в кантората си най-горе и открих, че секретарката ми, Синди, не е на мястото си. Не се изненадах. Често, когато закъснеех, тя се отправяше към плажа. Не очаквах обаче в малката приемна за изчакване с два стола да заваря жена. Беше с делови костюм в пепелявосиво. Плътно сиво. Без тънки бели райета. И строги черни обувки. В краката й имаше обикновено кожено куфарче. На около четиридесет, с къса кестенява коса, която нямаше нужда от много грижи. Понякога идват клиенти без предварителна уговорка, но добре тренираните ми инстинкти ми подсказаха, че тази жена не е престъпник.

— Господин Ласитър? — Беше отчасти въпрос, отчасти обвинение.

За щастие, бях облякъл спортно сако над памучните панталони и раирана риза с дълги ръкави. Понякога отивам в офиса по чехли, с торбести къси гащи и фланелка с надпис: „Полицай, кълна се пред Натряскания, че не съм Бог“. Е, осъдете ме.

— Аз съм. Освен ако не ми носиш призовка.

— Аз съм Дебора Сколино. Помощник федерален прокурор.

— Уф… надявах се да си обрала банка или поне да те съдят за мошеничество.

Това не предизвика усмивка на лицето на помощник федерален прокурор Сколино.

— Може ли да поговорим? — попита тя.

Въведох я в светая светих. Обикновен кабинет, бюро, кожен стол за мен, няколко етажерки с недокосвани правни трактати и два стола за клиентите с твърди облегалки. Никакви дипломи по стената. Дипломата ми от университета е на стената в банята, у дома. Там покрива пукнатина в мазилката и ми напомня за трудно доловимата връзка между закон и справедливост всеки път, когато пикая.

Седнах зад бюрото си. Тя седна с прибрани крака на един от столовете за клиенти, тапицирани с изкуствена кожа.

— Полицията на Маями казва, че сте предизвикали сериозни проблеми в клуб „Анастасия“ преди две вечери — започна тя.

— О, значи така казва?

— Изглежда, издирвате момиче, което работи за клуба. Надя Делова.

— Да не става дума за доверената ви информаторка? Зле обучената млада жена, която сте оборудвали с микрофон и сте изпратили в бърлогата на руски гангстер?

Опипвах. Кой друг би могъл да бъде, ако не жената срещу мен?

Тя ме изгледа с ледената физиономия, на която, изглежда, ги обучават във федералното училище за бюрократи.

— Не мога нито да потвърдя, нито да отрека дали госпожица Делова е била доверен информатор на федералното правителство.

— Фактът, че си тук обаче означава, че разследването не е приключило със смъртта на Николай Горев.

— Не мога нито да потвърдя, нито да отрека съществуването на подобно разследване.

— И сега се интересуваш от брат му Алекс.

— Не мога нито да…

— И може би от Бени Бижутера.

Тя отвори уста, но оттам не излезе и звук. Просто престана нито да потвърждава, нито да отрича, и премигна два пъти. Бих искал да поиграя покер с тази жена.

— Бени Бижутера — продължих. Кукичката на въдицата ми се поклащаше във водата. — Доста интересен тип.

Може пък и да е бил интересен. Нямах никаква представа.

— Какво знаете за Бени? — попита тя, неспособна да се сдържи.

„Не кой знае какво, но изражението ти току-що ми каза, че е важна част от пъзела с Горев“.

Обичам тази част от играта. Помощник федерален прокурор Сколино мислеше, че задава въпрос, но всъщност отговори на един от моите въпроси. Реших да сложа нова стръв на кукичката.

— Бени, момичетата от бара, диамантите. Страхотна история.

И това беше горе-долу всичко, което знаех за това нещо.

— Знаете за диамантите? — Ако прокурор Сколино досега изглеждаше невъзмутима, сега доби откровено стъписан вид.

— Всички знаят — върнах топката по крилото.

— Разбира се, че не е така. Знаете ли как диамантите са стигнали до Маями?

— Всъщност това не ме вълнува никак.

Започвах да сглобявам късчетата. Бижутера. Диаманти. Руснаци. И въпроса на Сколино: „Знаеш ли как диамантите са стигнали до Маями?“ Най-вероятно заради това бяха изпратили Надя при Николай Горев.

Значи не беше някакво си разследване за дребно мошеничество, заради момичетата и кредитните карти на клиентите на клуба. Тук се преследваше контрабанда на диаманти.

1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 101
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)