Добрият вълк [bg]

— Онази черната, джипът?

— Да.

Той присви очи.

— „Навигейтър“ — каза той. — „Линкълн Навигейтър“. Ще се видим след час.

Тя забърза навътре в сградата, намери скривалище при асансьорите, набра номера на Томи Янсон в Стокхолм.

— Да? — отговори Томи след няколко сигнала.

— „Линкълн Навигейтър“, черен, Хектор Гусман и Соня Ализадех — съобщи тя и даде на Томи информацията за името на улицата и местоположението на автомобила.

Няколко секунди тишина, докато Томи записваше.

— Кажи името по букви — помоли я той.

Софи му го каза.

— Ясно ли е всичко? — попита тя.

— Да — отвърна той, — ще им предам веднага.

Софи затвори.

Шахматната дъска и фигурите бяха дървени. Лотар с белите, Йенс с черните. Двамата играеха на масата в кухнята.

Горман — надрусан на дивана както обикновено; по телевизията даваха лекарска сапунка, той ядеше чипс от шумолящ пакет, дъвчеше бързо.

Лотар съсредоточен, облегнал глава на дланта си. Йенс се взираше в него, докато местеше една пешка, един ход напред, задържа пръста си върху нея за момент, преди да я пусне.

Йенс осъзна положението си. Беше попаднал в капан, изгледа кръвнишки Лотар, който се засмя.

— Мога само да се защитавам — рече Йенс. — Държиш ли да продължим с това унижение?

— Да — заяви Лотар доволно.

— Окей — примири се Йенс и върна един топ към собствения си цар.

Лотар пак се изсмя.

— На твое място не бих го правил…

Той хвана офицера си, премести го диагонално и взе коня на Йенс в същия миг, в който един страничен прозорец се пръсна на парчета. Йенс чу как куршумът изсвистява покрай тях. Заби се в рамото на Горман и го отхвърли назад на дивана, той нададе силен писък от болка.

— На пода! — извика Йенс на Лотар.

Горман, с кокаин по лицето, лежеше на килима; пистолетът със заглушителя в ръката; пълзеше към една колона.

С няколко бързи крачки Йенс стигна до него.

Всичко се разви за части от секундата. Горман чу стъпките, завъртя се към него, пистолетът също. Чу се изстрел, пареща болка в лявата ръка на Йенс. Той се стовари върху Горман с цялата си тежест, Горман се опита да насочи оръжието към главата му, но Йенс успя да хване пистолета с лявата си ръка. Куршумът на Горман беше постигнал целта си, в ръката му нямаше сила. Би трябвало и при Горман да е така, той също беше прострелян. Само че той беше надрусан до дупка с кокаин… А и държеше пистолета със здравата ръка. Йенс осъзна, че е безнадеждно, че Горман ще го застреля право в лицето.

Йенс се хвърли настрани, ритна Горман в гърлото и още един път — в раненото рамо.

Това му даде двете секунди, които му бяха нужни, за да застане зад Горман. Йенс изпълзя над и покрай него, заключи врата му с предмишница, стисна с всички сили, адамовата ябълка се притисна в гръкляна. Горман съскаше тихо, бореше се, риташе с крака, вдигна оръжието назад, към Йенс. Йенс използва пострадалата си ръка да избие пистолета. Котка и мишка… Горман беше мишката. Мишка на кокаин… Когато мишокът разбра, че не може да убие Йенс, насочи оръжието към Лотар, който се криеше в кухнята.