Добрият вълк [bg]

— Да не сте направили нещо глупаво?

Той кимна, стисна юмруци.

— Да.

Каролине се беше попривела напред.

— За това ли е цялата работа? Оплели сте конците?

Той поклати глава.

— Не. Е, може би непряко, но не е свързано с големия въпрос.

Тя пак ококори очи.

— Охо! Големият въпрос? И кой е той? — попита с леко насмешлив тон.

— Не знам — процеди той.

— Тоест сте загадъчен, уплашен, направили сте някаква глупост, но тя няма нищо общо с големия въпрос, който не ви е известен?

— Общо взето — кимна той.

— И някой ще умре?

Тя се облегна назад.

— На мен не ми звучи като вестникарска сензация, вие как смятате?

— Вие ще кажете, аз не разбирам от тези неща — прошепна той.

— Но? — подкани го тя.

— Но… така започваме. Така започвате. Дадох ви две имена.

Тя се наведе към масичката, на която беше оставен отворен бележник.

— Софи Бринкман и Томи Янсон? Неизвестна жена и началник в Криминална полиция…

Тя го погледна.

— Какво очаквате да открия?

— Нещо, което ще събуди интереса ви.

— И до какво трябва да доведе това?

— Тя да бъде защитена — отговори той.

— Софи Бринкман?

— Да. Ако разкриете всичко, ако действате предпазливо и откриете онова, което смятам, че ще откриете, работата ви ще се превърне в защита за нея.

— Ако наистина сте полицай, както твърдите… Защитата й не е ли ваша работа?

— Да.

— И?

— Точно това правя.

— Чрез мен?

— Да не би да не съм се обърнал към когото трябва? — попита той.

— Не знам, как смятате?

Еди замълча, Каролине продължи с по-спокоен тон:

— Имам чувство, че си губя времето…

Тук свърши всичко. Еди я изгуби. Пак се проклинаше, вече не знаеше за кой ли път.

— Няма ли да е по-лесно просто да се обадите на Софи Бринкман? — попита тя.

Той не смееше да разкрие твърде много, страхуваше се да не унищожи малкото, което имаше… Но инстинктивно чувстваше, че Каролине Берйер е добра, дори по-добра, отколкото бе очаквал.

— Тя бяга, крие се — каза Еди.

Най-после искрица интерес у Каролине.

— От кого? — поиска да знае.

— От полицията. И не само.

Още една искрица.

— Не разбирам — рече тя.

— Нито пък аз. Но животът й е в опасност, в това съм сигурен. Обаче вие трябва да намерите ключа за всичко това. Аз имам само фрагменти.

— Тогава ми дайте фрагментите, за бога. — Тя едва не се засмя.

Той се почеса по главата, извади сгъната страница от вестник от джоба си, изглади я. Цялата беше нашарена с флумастер.

— Хектор Гусман… — промълви Еди.

Каролине се замисли.

— Името ми е познато…

— Ресторант „Трастен“? — напомни й той.

Тя напрегна паметта си. Поклати глава.

— Разчистване на сметки в подземния свят преди около година в ресторант във „Васастан“ — обясни Еди. — Престрелка, трима-четирима убити, сещате ли се?

Тя кимна леко.

— Да… Вечерните вестници писаха — сети се тя. — Ние също, но бързо го зарязахме. Полицията не разкри нищо, нали?