Добрият вълк [bg]

Три часа със самолет от Лима до Богота, оттам вътрешен полет до Перейра в западна Колумбия.

Братята си поделяха бутилка „Джим Бийм“ на задната седалка в автомобила под наем. Леви, облегнал глава назад, свиреше фалшиво с уста.

Арон шофираше с една ръка. Мислеше какво предстои. Имаше лошо предчувствие. Дори да откриеха Лотар, дори по някакво чудо да успееха да свалят Игнасио и да завземат организацията му. Какво щеше да стане след това? Каква беше следващата стъпка? И какво очакваше Хектор? Преди половин година, преди Хектор да изпадне в кома, отговорът беше очевиден. Пълна газ, борба със зъби и нокти, щяха да покажат на всичко живо, че сега те са най-силните, най-големите и най-яките…

— Арон? — глухият глас на Леви до него. Беше престанал да свирука.

— Да?

— За какво мислиш?

Арон погледна Леви, после пак се обърна към пътя. Сложи и двете ръце на волана.

— Че нямам нетърпение това да приключи — отвърна той.

Електрически и телефонни жици като паяжина над тях, докато се плъзгаха през Картаго и вечерното слънце покриваше всичко със смарагдовозелена мъглица.

Хората ги зяпаха. Бяха грингоси. Кинг и Виктор, облегнали лакти на отворените прозорци, отвръщаха на вторачените погледи, оглеждаха се за заплахи.

Арон шофираше нагоре по един хълм, след това по по-ниско възвишение, вдигаше облаци прах. Спря срещу един гараж и загаси двигателя. Улицата беше оживена. Безпризорни кучета. Деца, които играеха футбол. Насядали на групички мъже, които не вършеха нищо. Разхождащи се жени, които си приказваха.

Арон се озърна.

— Какво мислиш? — попита Леви, който също се оглеждаше.

— Не виждам нищо особено.

Арон набра номер на телефона си.

— Пристигнахме — съобщи и затвори.

Трясъкът от вдигане на ролетка отекна из цялата околност. Слаб мъж в твърде големи камуфлажни дрехи, останали от някоя казарма, се усмихваше, оголвайки бели като сняг изкуствени зъби.

— Ян — представи се той и се ръкува с всички. Ръкостискането беше твърдо и силно, също и погледът. Очевидно това беше правилото му в живота. Единственото, както щеше да стане ясно съвсем скоро.

Ян, крайнодесен южноафриканец, около шейсетгодишен, започнал кариерата си, като гонел членовете на АНК с ловна пушка. А през последните двайсет години — партизаните от ФАРК в джунглите на Колумбия. Кинг и Виктор плеснаха длани в неговата като стари колеги в убиването на комуняги.

Ян ги покани в голяма стая. Сандъци с боеприпаси по пода.

— Тези са с американски пищови, сравнително нови. Вземете които искате — посочи той. — И ги поставете ей там.

Той показа един празен сандък, издърпа бутилката „Джим Бийм“ от ръката на Виктор и пи дълго, все едно така демонстрираше сила. Кинг го ритна между краката. Ян падна на земята и се запревива.

Арон и Леви огледаха оръжията.