Добрият вълк [bg]

Лешек нямаше време за губене. Остави оръжието на покрива и се втурна надолу по стълбите.

Затича се по горещия асфалт на улицата, хвърли един поглед към Хектор и Соня, които чакаха в колата. Лешек извади електрошока от джоба на якето. Вратата на сградата се отвори автоматично. Той влезе в преддверие, пред него се отвори стъклена врата. Лешек пристъпи в приемната. Тихо и пусто. Нямаше пазач…

Късмет? Нямаше време да мисли за това, забърза към асансьора.

Там, скрит от погледите на минувачите по улицата, натисна копчето. Зачака с електрошока в ръка.

Нещо зад него… Безшумно и едро…

Той понечи да се завърти, но усети здрава хватка около гърлото си, неописуемо силна ръка стисна тейзъра, притисна го към гърдите му и пусна петдесет хиляди волта в тялото му. Лешек се разтърси и падна на земята.

Михаил седна върху Лешек и му овърза с тиксо ръцете, краката, устата и очите. Остатъка от тиксото нави няколко пъти около главата му, за да покрие ушите. Лешек беше опакован като пакет, не чуваше и не виждаше нищо, не можеше да шукне.

Вратата на асансьора се отвори, Михаил го издърпа вътре.

Софи се присъедини към него. Пътуваха нагоре в мълчание. На дванайсетия етаж се чу изпиукване и вратата се отвори.

Намериха апартамента. Михаил пусна Лешек на пода и задумка с юмрук по вратата. Мина известно време.

Йенс отвори, насочил пистолет със заглушител към челото на Михаил. Свали го. Софи се показа.

Ужас и паника изпълваха очите на Йенс.

— Лотар е прострелян — каза само.

Софи се втурна в апартамента. Михаил издърпа Лешек вътре и затвори след себе си. Остави го в антрето.

Лотар, пребледнял и облян в студена пот, се усмихна безсилно, като видя Софи и Михаил в кухнята. Лежеше на пода, целите му дрехи бяха в кръв.

— Здравей, Софи… Здравей, Михаил! — прошепна.

Софи заплака и хвана студената му ръка.

— Здравей, Лотар — поздрави го, като се мъчеше да звучи спокойно.

— Здрасти, Лотар — избумтя гласът на Михаил.

Той седна до него, сложи ръка на челото му.

— Как се чувстваш, моето момче? — попита меко.

— Замръзвам.

Софи и Михаил се спогледаха.

— Ще ти мине за нула време. Медицинската сестра дойде — усмихна се Михаил в опит да излъчва спокойствие.

Йенс донесе кърпи, бутилка водка и ножица.

Софи свали блузата на Лотар с помощта на ножицата. Коремът беше покрит с кръв. Тя натопи една кърпа във водката и го избърса. Лотар се разтресе от болка. Дупката от куршума се виждаше ясно, той губеше много кръв.

Тя се наведе, провери за изходна рана, но на гърба му нямаше кръв. Куршумът беше останал в тялото на Лотар.

— Лотар, как мислиш, улучен ли си и другаде освен в корема?

Той поклати глава.

— Не, само един куршум.

— Можеш ли да си мърдаш пръстите на ръцете и краката?