Ханибал: Врагът на Рим [bg]

Сафон сковано отвърна на жеста.

— Как пътувахте?

— Достатъчно добре — отвърна Малх. — Не видяхме нито една римска трирема, слава на боговете. — Незнайно защо се намръщи. — Но стига за това. Открихме какво се е случило с Ханон.

Бостар примигна.

— Какво?!

— Чу го — рязко каза Сафон. — Със Суни не са се удавили.

Ченето на Бостар увисна.

— Как разбрахте?

— Защото нито за миг не изгубих вяра в Мелкарт и защото имам очи и уши на пристанището, които гледаха и слушаха ден и нощ за следи — каза Малх и се усмихна кисело на озадачената физиономия на Бостар. — Преди два месеца един от шпионите ми попадна на златна жила. Подслушал разговор, който решил, че ще ме заинтересува. Задържахме хората и ги разпитахме.

Вниманието на Бостар беше изцяло приковано от разказа на баща му. Когато чу, че Ханон и Суниатон са били заловени от пирати, се разплака. Мъката му стана още по-дълбока, когато разбра, че младежите са били продадени в робство. „А аз си мислех, че е мил жест от моя страна да ги пусна да ловят риба. Ама че съм глупак!“

— Тази участ е по-лоша и от удавянето. Може да са ги откарали къде ли не. И да са ги продали на кого ли не.

— Знам — озъби се Сафон. — Продали са ги в Италия. Вероятно като гладиатори.

Очите на Бостар се изпълниха с ужас.

— Не!

— Да — яростно отвърна Сафон. — И ти си виновен за това. Ако ги беше спрял, днес Ханон щеше да е тук.

Бостар се изпълни с негодувание.

— Кой точно ми го казва!

— Престанете! — Гласът на Малх изплющя като бич. — Сафон, двамата с Бостар сте решили заедно, нали?

Сафон гледаше кръвнишки.

— Да, татко.

— Значи и двамата сте отговорни. Както и аз, задето не бях по-добър с него. — Малх не обърна внимание на изненадата на синовете си от признанието му. — Ханон го няма и разправиите заради него няма да помогнат на никого. Повече да не съм чул подобни неща. Сега задачата ни е да следваме Ханибал и да превземем Сагунт. Ако сме късметлии, боговете ще ни дадат отмъщение за Ханон по-късно, във войната с Рим. Трябва да изключим от умовете си всичко останало. Ясен ли съм?

— Да, татко — промърмориха братята, без да се поглеждат.

Бостар обаче трябваше да научи още нещо.

— Какво направихте с пиратите?

— Бяха кастрирани и ръцете и краката им бяха натрошени. Накрая боклуците бяха разпънати на кръст — отвърна Малх. И без нито дума повече слезе на дока и тръгна към центъра на града.

Сафон мълчеше, докато двамата не останаха сами.

— Отнесохме се прекалено милостиво с тях. Ако зависеше от мен, щях да им избода и очите — злобно каза той. Ужасът от видяното все още личеше в очите му. Сафон си беше мислил, че наказанието ще му донесе някакво облекчение, но грешеше. Срещата с по-малкия му брат само затвърди това. Яростно си каза, че той ще е любимецът. На всяка цена. — Добре че те нямаше. Нямаше да го понесеш.