Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Няма да позволя това да се случи — гневно заяви Тед. — Задачата е твърде важна. Мога да я изпълня за четирийсет и осем часа. Няма проблем.
Кериков долови перченето в гласа му. Той не се нуждаеше от празни уверения, а искаше истината, затова заговори обвинително.
— Три дни не трябва да работиш в пристанището за танкери, а ще си ми нужен там след два. Как ще се справиш?
— Лесно. Веднага след като получих работа като програмист в «Алиеска», аз вкарах в системата им вирус, който ще изключи всички работни станции от централния компютър. Никой няма да може да използва компютъра си. Мога да пусна вируса от моята система вкъщи и да блокирам всички компютри по петролопровода в Аляска. През последните няколко месеца те се обръщаха към мен като към местен техен експерт, затова ще ме повикат да оправя системата. — Заговореше ли за компютри, Тед придобиваше авторитет, който прикриваше физическите му недостатъци.
— Няма ли да разберат, че някой извън пристанището е проникнал в системата им?
Моси поклати глава в отговор на тази обида за способностите му.
— Изтрих тяхната част от антивирусната програма. Няма да намерят следи от външно проникване.
— В такъв случай можеш ли да въведеш първоначалната ми програма в техния централен компютър от персоналния си компютър? — попита Кериков. Не разбираше тънкостите на хакерството, но въпреки това се надяваше да избегне риска за сигурността, изпращайки Тед в пристанището за танкери «Алиеска».
— Вече ти казах — въздъхна Моси. — Програмата ти е била скрита в харддиска на компютъра по време на пренастройването през 1986 година. Когато я е въвел в централния компютър, програмистът ти е направил невъзможно да бъде активирана от друго място, освен от главната компютърна зала във Валдиз. Така никой няма да попадне на нея, когато включи главното меню, или да я намери, като проникне в системата. Направил я е невъзможна за откриване и същевременно много трудна за достъп. Моята търсачка е детска игра в сравнение със защитата, която твоят човек е инсталирал в системата.
Кериков разбра, че няма друг избор, освен да вкара Моси в компютърната зала във Валдиз, за да въведе програмите, инсталирани преди десетилетие от един от най-добрите му агенти. Компютърният саботаж беше единственият действащ елемент на операция «Ладията на Харон», осъществен преди разпадането на Съветския съюз. Оттам насетне всичко беше лично дело на Кериков с финансовата подкрепа на Хасан бен Руфти и други хора. Трябваха му само компютърните кодове, за да открадне операцията на бившето КГБ.
— Кога ще можеш да блокираш компютрите и да отидеш на пристанището? — попита Кериков, предвкусвайки победата. Филип Мърсър можеше и да е жив, но нямаше да бъде в състояние да направи нищо, за да му попречи, след като контролната програма бъдеше заредена.
— Около четири часа след като се върна в апартамента си във Валдиз. Щом блокирам системата, те ще ме повикат след няколко минути. След това за няколко часа ще стартирам твоята програма.
— Отлично. Искам довечера да се върнеш във Валдиз, но не блокирай компютрите, докато не ти се обадя. Закъснението не трябва да е повече от двайсет и четири часа, най-много трийсет и шест. Ясно ли е?
— Да, но защо да чакаме?
— Вкарването на моята компютърна програма е само един етап от операцията. Има и други, за които ти не знаеш. Трябва да се уверя, че всичко е на мястото си, преди да превземем системата. — Кериков не беше свикнал да обяснява заповедите си.
Той не изчака Моси да излезе и отиде в спалнята. Дериватът там беше единственият работещ телефон в хотелския апартамент. Докато набираше вътрешната линия, за да се свърже с Абу Алам, Кериков прерови джоба на панталона си, търсейки цигарите и запалката си.
— Да — отговори Алам.
— Тръгваме след два часа. Възникна леко усложнение. Хората във Вашингтон се провалиха.
— Мърсър е жив? — Въпреки психическата си лабилност, Алам бе запазил достатъчно професионализъм, за да задава правилните въпроси.
— Да. Вместо да опитаме отново, реших да го примамя в Аляска и да го изпратя за зелен хайвер. По-късно може да се погрижим за него. За да се уверим, че ще дойде, трябва да се върнем в Хомер. Зареди с гориво колата. Ще се срещнем във фоайето. — Кериков погледна часовника си и добави: — В десет.