![Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/0/0/6/gejtuej-ii-beyond-the-blue-event-horizon-download.jpg)
Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]
- Автор: Пол Фредерик
- Серия: Хичи #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]». Краткое содержание книги:
— Не. Тук, Робин. Аз също се интересувам.
Тогава казах на Хариет да продължи и в стаята се разнесе гласът на Алберт. Лицето му обаче не се появи.
— Виж това — каза Алберт и екранът се изпълни със семеен портрет от типа на американската готика. Един мъж и една жена — не съвсем истински — мъжко и женско същество, застанали един до друг. Имаха лица, и ръце, и крака, а жената имаше гърди. И двамата имаха редки бради и дълги коси, оплетени на плитки, и бяха облечени в дълги дрехи като сари от сива материя със светли цветни точки.
Дъхът ми спря. Снимката ме изненада.
В долния ъгъл на екрана се появи Алберт.
— Не са „истински“, Робин — каза той. — Това е просто скица, съставена от бордовия компютър по описание на Уон. Според момчето скицата е доста точна.
Преглътнах и погледнах Еси. Трябваше да овладея дишането си, преди да мога да попитам:
— Така ли… Така ли изглеждат хичиянците?
Той се намръщи и захапа лулата си. Фигурите на екрана тържествено се въртяха, сякаш танцуваха бавен народен танц, така че да можем да ги огледаме от всички страни.
— Има някои аномалии, Робин. Например прочутият въпрос за хичиянския задник. Ние притежаваме някои хичиянски мебели, например седалките пред контролните панели на техните кораби. От тях бяхме заключили, че задникът на хичиянците не прилича на човешкия, защото изглежда там има място за голяма провиснала конструкция, за тяло, което може би е разделено на две, като на осите. В създадения от компютъра образ няма нищо такова. Но… от Рейзър на Окам, Робин.
— Ще обясниш това само ако ти отделя време — казах му аз.
— Разбира се, Робин, но това е закон на логиката и аз мисля, че ти е известен. При отсъствие на доказателство е най-добре да се приеме най-простата теория. В историята на Вселената са ни известни две интелигентни раси. Тези хора очевидно не принадлежат към нашата… Формата на черепа и особено на челюстта са различни; имат триъгълно лице, приличащо повече на маймунско, отколкото на човешко същество, а зъбите им са съвсем неправилни. Следователно, напълно възможно е да принадлежат към другата интелигентна раса.
— Малко страшничко е — каза Еси тихо. Така и си беше. Особено за мен, защото може да се каже, че отговорността падаше върху мен. Аз бях този, който нареди на групата Хертер-Хол да отиде на това изследване и ако намереха хичиянци…
Не бях готов да мисля какво можеше да означава това.
— А какво става с Мъртвите? Можеш ли да кажеш нещо за тях?
— Разбира се, Робин — отговори той, като поклати подобната си на четка глава. — Погледни тук. Снимката изчезна и на екрана се появи текст:
Кораб 5–2, полет 08031. Екипаж А.Мичам, Д.Филгрен, Х.Мичам.
Мисията беше с научна цел, екипажът трябваше да осигури измервателна и изчислителна техника. Оценено максимално време на живот на кораба 800 дни. Корабът още не се е върнал. Изминали са 1200 дни, предполага се, че е изгубен.
— Наградата е била само петдесет хиляди долара… Не е много, но това е била една от най-ранните мисии от Гейтуей — отбеляза Алберт. — Онзи, който се казва „Х.Мичам“, изглежда е „Мъртвият“, когото Уон нарича Хенриета. Била е астрофизик, но не успяла да защити дисертация… Нали знаеш, Робин, „Всичко друго, освен дисертация“. Когато се опитала да защити, й казали, че дисертацията й се отнася повече до психологията, отколкото до физиката и тя заминала за Гейтуей. Малкото име на пилота е Дорис, което отговаря точно другото лице е съпругът на Хенриета, Арнолд.
— Значи успя да идентифицираш един от тях, така ли? Те са били действителни хора?
— Разбира се, Робин… вероятност нула точка девет девет. Тези Мъртви понякога са ирационални — оплака се той, като отново се появи на екрана. — И разбира се, нямаме никаква възможност директно да ги разпитаме. Бордовият компютър е непригоден за такъв вид задачи. Но независимо от потвърждението на имената, мисията изглежда съответства. Било е астрофизическо изследване, а разговорът с Хенриета съдържа споменаване на астрофизически обекти. Извън сексуалните, искам да кажа. — Той примигна и се почеса по бузата с края на лулата. — Например „Стрелец А Запад“ — източник на радиосигнал в центъра на галактиката. „NGC 1199“. Гигантска елиптическа галактика, част от голям куп. „Средна радиална скорост на кълбовидни купове“ в нашата собствена галактика, която се движи със скорост около 50 километра в секунда. „Голямо червено преместване16 050“…
— Не е необходимо да изброяваш всичко — казах бързо аз. — Знаеш ли какво означава всичко това? Искам да кажа, ако ти говореше за тези неща, за какво щеше да говориш?
16
Преместване на линиите към червения край в спектъра на галактиките. (Бел.прев.)