![Цифрова крепост [Digital Fortress - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/3/1/7/cifrova-krepost-digital-fortress-bg-download.jpg)
Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]». Краткое содержание книги:
Хейл кимна замислено.
— Quis custodiet ipsos custodes? — И като видя неразбиращия поглед на Сюзан, побърза да обясни: — Латински. От „Сатири“ на Ювенал. Означава „Кой ще пази пазачите?“.
— Не разбирам — призна Сюзан. — „Кой ще пази пазачите?“
— Да. Ако ние сме пазачите на обществото, тогава кой ще наблюдава нас и ще се грижи да не станем на свой ред опасни?
Сюзан кимна, не знаеше как да реагира. Хейл се усмихна.
— Така Танкадо подписваше всичките си писма до мен. Това беше любимата му максима.
32.
Дейвид Бекър стоеше в коридора пред апартамент 301. Знаеше, че някъде зад тежката красиво резбована врата се намира пръстенът. „Въпрос на национална сигурност“.
Зад вратата се чуваше някакво движение. Едва доловим разговор. Той почука. Разнесе се плътен глас с немски акцент:
— Ja?
Бекър не каза нищо.
— Ja?
Вратата лекичко се открехна и в пролуката се показа кръгло пълно лице с немски черти.
Бекър се усмихна вежливо. Не знаеше името на германеца.
— Deutscher, ja? — попита той. „Германец, нали“? Мъжът неуверено кимна. Бекър продължи на перфектен немски:
— Мога ли да поговоря с вас за момент?
Но мъжът продължаваше обезпокоено да го гледа.
— Was willst du? — „Какво желаете“?
Бекър със закъснение осъзна, че е трябвало да обмисли репликите си, преди да почука така нахално на вратата на непознатия. Трескаво затърси правилните думи.
— Имате нещо, от което се нуждая.
Само че тези думи явно не бяха подходящите. Очите на германеца се присвиха.
— Ein ring? — обясни Бекър. — Du hast einen Ring. — „Имате един пръстен“.
— Вървете си — изръмжа германецът и понечи да затвори вратата. Без замисляне Бекър сложи крак в пролуката и я блъсна, за да я доотвори. И веднага съжали за реакцията си.
Германецът отвори широко очи и възкликна:
— Was tust du? — „Какво правите“?
Бекър усещаше, че прави неща, от които нищо не разбира. Хвърли неспокойно поглед в двете посоки на коридора. Бяха го изхвърлили веднъж от клиниката. Не искаше да стават два пъти от два опита.
— Nimm deinen Fuß weg! — изрева германецът. „Махни си крака“!
Бекър огледа набързо дебелите пръсти на мъжа за пръстен. Нямаше нищо такова. „А съм толкова близо“ — помисли си той.
— Em Ring! — повтори той, докато вратата се затръшваше под носа му.
Дейвид Бекър дълго стоя в пищно обзаведения коридор. На стената до него висеше репродукция на Салвадор Дали.
— Колко подходящо! — изпъшка той. Сюрреализъм. „Сякаш съм попаднал в абсурден сън“. Беше се събудил тази сутрин в собственото си легло и сам не знаеше как се бе озовал в Испания, готов да разбие хотелската врата на напълно непознат му човек в търсене на някакъв тайнствен пръстен.
Строгият глас на Стратмор в главата му го изтръгна от замислянето: „Трябва да намериш този пръстен!“
Бекър въздъхна дълбоко и прогони тези думи от главата си. Искаше да се върне у дома. Но билетът му за дома се намираше от другата страна на вратата… под формата на златен пръстен. Трябваше само да го вземе.
Той си пое дъх, върна се при вратата на апартамент 301 и силно почука. Налагаше се да действа по-грубо.
Германецът рязко отвори вратата, готов да протестира, но Бекър го изпревари. Мушна под носа му картата си за влизане в мериландския скоуш клуб и излая:
— Polizei! — После се вмъкна безцеремонно в стаята и запали осветлението.
Смаян, германецът присви заплашително очи.
— Was machst…
— Тишина! — превключи на английски Бекър. — Има ли в тази стая проститутка? — И се огледа. Обстановката бе като в типична хотелска стая. Рози, шампанско, огромно легло с балдахин. Нямаше и следа от Росио. Но вратата на банята беше затворена.
— Prostituiert? — Германецът тревожно погледна към банята. Беше по-едър, отколкото Бекър си го бе представял. Косматият му гръден кош започваше непосредствено под тройната брадичка и се спускаше под наклон към необятен корем. Коланът на бялата хавлия с надпис „Алфонсо XIII“ едва обхващаше кръста му.