Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

— Si, si, senor. Аз съм Мануел. Какво желаете?

— Сеньор Ролдан в Escortes Belen ми каза, че бихте…

Портиерът направи знак на Бекър да замълчи и неспокойно огледа фоайето.

— Защо не дойдете тук? — И поведе Бекър към края на плота на рецепцията. — Така… — продължи той практически шепнешком, — с какво мога да ви помогна?

Бекър отново започна, като също понижи глас:

— Трябва да говоря с едно от момичетата му, за което ми казаха, че вечеря тук. Казва се Росио…

Портиерът изпусна въздуха от гърдите си, сякаш напълно съкрушен.

— Ааа… Росио… какво красиво създание.

— Налага се да я видя незабавно.

— Но, сеньор, тя… е с клиент.

Бекър кимна разбиращо.

— Важно е. — „Въпрос на национална сигурност“.

Портиерът поклати глава със съжаление.

— Невъзможно. Може би ако оставите…

— Става дума за един момент. В ресторанта ли е?

Портиерът отново поклати съжалително глава.

— Салонът затвори преди половин час. Опасявам се, че Росио и нейният гост се оттеглиха за през нощта. Но ако ми оставите бележка, ще й я предам на сутринта. — И той направи знак с глава към номерираните кутии зад гърба си.

— Мисля, че бихте могли да й позвъните и да…

— Съжалявам — заяви портиерът, вежливостта му се бе поизпарила. — В „Алфонсо XIII“ имаме стриктни правила да не безпокоим клиентите си.

Но Бекър нямаше никакво намерение да чака десет часа някакъв дебелак и една проститутка да слязат за закуска.

— Разбирам — каза той. — Извинявам се, че ви обезпокоих. — Обърна се и тръгна обратно през фоайето. Отправи се право към бюрото от черешово дърво с прибиращ се като ролетка капак, което бе забелязал още при влизане. На него имаше солиден запас от картички с емблемата на „Алфонсо XIII“, химикалки и пликове. Бекър запечата празен лист хартия в един от пликовете и го надписа с една-единствена дума.