Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

— Сюзан, има ли вече някакви новини? — започна той, но в същия миг съзря Грег Хейл и замръзна на мястото си. — Ха… добър вечер, господин Хейл. — После се намръщи и присви очи. — Съботна вечер, ако не бъркам. И на какво дължим честта?

Хейл невинно се усмихна.

— Просто доказвам, че заслужавам високата си заплата.

— Аха… — неопределено изсумтя Стратмор и след кратък размисъл, изглежда, реши да не провокира криза. Вместо това се обърна към Сюзан. — Госпожице Флечър, мога ли да поговоря с вас на четири очи за момент? Отвън?

Сюзан се поколеба:

— Ъъ… да, сър. — Тя хвърли неспокоен поглед към монитора и след това погледна Грег Хейл. — Секунда…

С няколко бързи движения тя извика програмата „СкрийнЛок“ — средство за защита на информацията, инсталирано на всеки терминал във „Възел 3“. Понеже терминалите оставаха постоянно включени, „СкрийнЛок“ даваше възможност на криптолозите да напускат работните си места, без да се притесняват, че някой може да прегледа или промени съдържанието на файловете, с които работеха. Сюзан въведе личния си петсимволен код и екранът й угасна. Щеше да остане така, докато не се върнеше и не въведеше отново правилната комбинация.

После обу обувките си и последва началника си навън.

— Какво прави той тук, по дяволите? — попита Стратмор в мига, в който се озоваха извън залата на „Възел 3“.

— Това, което прави винаги — спокойно отговори Сюзан. — Нищо.

Но Стратмор изглеждаше обезпокоен.

— Спомена ли нещо по повод TRANSLTR?

— Не. Но ако извика таймера на текущата задача и види, че тя върви вече над седемнайсет часа, предполагам, че ще има какво да каже.

Стратмор се замисли.

— Няма причина да го прави.

Сюзан изгледа шефа си.

— Ако искаш, кажи му да си ходи.

— Не… засега ще го оставим така. — Той погледна към лабораторията на отдел Сис-сек. — Чартрукян тръгна ли си?

— Не знам, не съм го виждала.

— Господи — изпъшка Стратмор, — истински цирк. — Прекара ръка по наболата си брада. — Има ли някакъв резултат от трейсъра? Честно ще ти кажа, имам чувството, че съм с вързани ръце.

— Засега не. А има ли новини от Дейвид?

Стратмор поклати глава.

— Наредих му да не се обажда, докато не намери пръстена.

Това изненада Сюзан.

— И защо? Ами ако има нужда от помощ?

Стратмор сви рамене.

— С нищо не мога да му помогна оттук… може да разчита само на себе си. Освен това бих предпочел да говоря колкото може по-малко по неосигурени телефонни линии. Знам ли кой може да подслушва.

Сюзан го изгледа изненадано.

— Как да разбирам това?

Стратмор веднага съжали за думите си.

— Спокойно — уверено се усмихна той. — С Дейвид всичко е наред. Просто се опитвам да съм максимално предпазлив.