![Част от секундата [Split Second - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/3/chast-ot-sekundata-split-second-bg-download.jpg)
Част от секундата [Split Second - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Част от секундата [Split Second - bg]». Краткое содержание книги:
Новият трилър на Дейвид Балдачи съперничи на феноменалния му дебют „Абсолютна власт“. Адреналинът в него не пада дори за част от секундата Майсторът на жанра отново е във върхова форма!
— Не мисля така. Чух звука на видеозаписа от хотела. Беше точно като звънче на пристигащ асансьор. И си мисля, че когато вратите са се отворили, онова, което си видял, е приковало вниманието ти чак до изстрела на Рамзи. — Тя помълча, после добави: — И тъй като асансьорите са били блокирани от тайните служби, предполагам, че в кабината е имало агент на службите. Иначе кой друг би могъл да направи това, без да го спрат? И се обзалагам, че този агент е Джоун Дилинджър. Обзалагам се още, че по някаква причина ти я прикриваш. Би ли ми казал, че греша?
— Дори ако всичко това е истина, няма значение. Аз се издъних и Ритър умря заради мен. Никакви извинения не помагат, вече би трябвало да го знаеш.
— Но ако си бил разсеян нарочно, това вече е друга история.
— Не беше нарочно.
— Откъде знаеш? Защо някой ще е в асансьора точно когато Рамзи решава да стреля? — Без да чака, тя си отговори сама: — Защото Рамзи е знаел, че асансьорът ще слезе и човекът вътре ще те разсее, давайки му шанс да убие Ритър. Чакал е асансьорът да дойде, преди да стреля.
Тя се облегна назад и лицето й стана предизвикателно, точно както на онази пресконференция, която Кинг бе гледал по телевизията.
— Не е възможно, повярвай ми. Просто го наречи ужасно лош късмет, това е.
— Едва ли ще се изненадаш, ако кажа, че изобщо не ти вярвам.
Той мълча толкова дълго, че накрая Мишел се изправи.
— Виж какво, благодаря за обяда и урока по винарство. Но не ми разправяй, че умен човек като теб не застава всяка сутрин пред огледалото, за да се запита: „Ами ако?…“
Докато се отдалечаваше, мобилният й телефон иззвъня.
— Какво? Да. Кой? Така е, разговарях с нея. Откъде взехте този номер? Картичката ми? О, вярно. Не разбирам защо се обаждате. — Тя изслуша отговора и пребледня. — Не знаех. Боже мой, толкова съжалявам. Кога е станало? Разбирам. Да, благодаря. Имате ли номер, на който да ви потърся?
Тя изключи телефона, извади от чантата си листче и химикалка, записа номера и бавно се отпусна в коженото кресло до Кинг.
Той я изгледа с недоумение.
— Как си? Не ми изглеждаш добре.
— Наистина не съм добре.
Той се приведе напред и положи съчувствено длан върху треперещото й рамо.
— Какво е станало, Мишел? Кой се обади?
— Спомняш ли си онази жена, за която ти споменах? Камериерката от хотела.
— Да, Лорета Болдуин.
— Обади се нейният син. Открил името ми на визитната картичка, която й бях оставила.
— Защо, да не се е случило нещо с Лорета?
— Мъртва е.
— Какво е станало? Сърдечен удар? Злополука?
Тя поклати глава.
— Била е убита. Задавах й въпроси за убийството на Ритър и сега е мъртва. Не мога да повярвам, че има връзка, но и не вярвам в съвпадения.
Кинг скочи на крака толкова бързо, че я стресна.
— Пълен ли е резервоарът на джипа ти? — попита той.
— Да — отвърна объркано тя. — Защо?
Кинг сякаш говореше на себе си.
— Ще уведомя хората, с които имам срещи за днес.
— Ще ги уведомиш ли? За какво?
— Че се налага да ги отменя. Заминавам.
— Къде отиваш?
— Не само аз. Заминаваме двамата. В Боулингтън, Северна Каролина, за да разберем защо Лорета Болдуин вече не е между живите.
Той се завъртя и тръгна към вратата. Мишел не го последва; седеше вцепенена и слисана. Кинг се озърна.
— Какво има?
— Не съм сигурна, че искам да се върна там.
Кинг пристъпи назад и застана пред нея. Лицето му стана сурово.
— Ти пристигна изневиделица и ме засипа с лични въпроси. Искаше отговори и аз ти ги дадох. Добре, вече и аз съм официално заинтересуван. — Той помълча, после кресна: — Затова да вървим, агент Максуел, нямам време за губене.
Мишел скочи на крака.
— Да, сър — отговори машинално тя.
25
Когато се качи в джипа на Мишел, Кинг набързо огледа вътрешността и не успя да прикрие презрението си. Вдигна от пода край крака си опаковка от шоколад, омазана отвътре с полуразтопена кафява каша. Задните седалки бяха отрупани с безредно нахвърляни вещи — обикновени и водни ски, пълен комплект гребла, анцузи, маратонки, обувки с висок ток, няколко поли, якета, блузи и два чифта чорапогащи, още в опаковките. Имаше костюми за тренировки, книги, включително телефонен указател на Северна Вирджиния, празни кутии от безалкохолни напитки, пушка „Ремингтън“ и кутия патрони. И това бе само каквото успя да види. Господ знае какво още се спотайваше долу; в ноздрите му нахлуваше мирис на развалени банани. Той се озърна към Мишел.
— Запиши си никога, никога да не ме каниш на гости.
Тя го погледна и се усмихна.
— Казах ти, че съм немарлива.
— Мишел, това не е немарливост, а подвижна кофа за боклук; пълна анархия на колела.