Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
Блясък на задоволство светеше в тъмните му очи, докато я чакаше да стигне портала. Тогава с грацията на пантера скочи от екипажа и тихо я приближи.
Все така замислена, Джейн не забелязваше присъствието му. Чак когато бе на няколко крачки, рязко вдигна глава и го видя.
— Добър ден, любов моя — поздрави я.
— Хелион… — Имаше радостна носталгия в очите й или поне на него така му се искаше. — Какво правиш тук?
— Търсех те, разбира се.
— Аха — събра ръце пред полите си, — и защо?
Той я погали по бузата и вдиша от аромата на кожата й.
— Изглежда, че напоследък ми е станало навик — промърмори, докато гледаше устните, които терзаеха нощите му. Скоро, обеща на измъченото си тяло. Скоро тези устни ще изпълнят всичките му еротични фантазии. — Надявам се само да не ме избягваш така, когато се оженим. Предпочитам да си представям сцена, в която сме прегърнати пред камината, а не друга, където те търся из цялата област.
Тя задържа дъха си и го погледна с неодобрение.
— Не съм казала, че съм съгласна да ти бъда съпруга.
— Но ще го направиш, неизбежно е.
— Няма нищо неизбежно — предизвика го тя. — Особено, когато става дума за моя бъдещ съпруг.
Той отвърна с подигравателна усмивка:
— Ако това те успокоява, продължавай да мислиш така.
— Нека Бог да ми прати търпение! Наистина си…
— Арогантен? Невъзможен? Очарователен? — предложи той.
Зелените очи светнаха, но чувството й за хумор надделя и тя се усмихна.
— Глупав.
— Може би — погледът му слезе надолу, където палецът галеше устните й. Грешка. В представите му тези подлудяващи устни се притискаха към неговите, целуваха шията и хапеха леко гърдите му. За момент тя се спираше на зърната му, за да продължи после по напрегнатите мускули на стомаха и надолу… Проклятие, проклятие, проклятие! Рязко отхвърли образа, за да не се възбуди напълно. С усилие насочи мислите си към нещо по-безопасно. — Казват, че всички мъже се превръщат в глупаци веднъж в живота и единственото лечение е брака. Държиш решението в ръцете си, скъпа моя.
Тя изглеждаше объркана и нервна.
— И… защо искаше да ме видиш?
— Ами — гледаше я със загадъчна усмивка, — имам изненада за теб.
Усети я как се напряга под пръстите му.
— Изненада? За мен?
Не очакваше писъците на радост, с които го даряваха любовници при вестта за изненада. Нито страстните целувки, които веднага получаваше. Но не бе и нужно Джейн да го гледа с такова подозрение.
— Не ме гледай така — каза сухо той. — Нямам специално разрешение за женитба, скрито в джоба, нито ще те отвличам, колкото и да ме блазни идеята.
— Какво е?
— Няма да е изненада, ако ти кажа.
Тя прехапа несъзнателно долната си уста, търсейки по лицето му някакъв знак.
— Тогава къде е?
— Това също е част от изненадата.
— Нима очакваш да ти позволя да ме заведеш Бог знае къде, за неопределено време, без да се притеснявам?
Хелион взе ръцете й в своите и я погледна в очите.
— Очаквам да ми се довериш.
Зъбите на Джейн продължаваха да измъчват долната й устна. Очите й потъмняха.
— Не знам дали ще мога.
Хелион го усети като удар в корема. Винаги бе избягвал връзките, които изискваха доверие в другия. Те носеха със себе си и други отговорности, а той не ги желаеше. А сега се бореше да докаже, че е достоен за доверието й.
— Джейн, моля те поне веднъж да ми се довериш — настоя с дрезгав глас. — Как ще знаеш дали можеш да ми вярваш, ако не ми дадеш възможност?
— Аз…
— Моля те, любов моя.
Хелион задържа дъха си, докато Джейн се бореше със себе си. Здравият разум й нашепваше да не прекарва нито един миг насаме с него. Като прословут чаровник можеше да се възползва и от най-малката слабост. Но в същото време бе любопитна. И в нея се зароди едно предателско желание да бъде с него.
Накрая въздъхна дълбоко и вдигна предизвикателно брадичка.
— Много добре, Хелион. Но те предупреждавам, че ако това е някаква клопка, ще съжаляваш.
Заля го облекчение и се засмя. Първата схватка бе спечелена. И без проливане на кръв. Е, и това ако не е добро предзнаменование за бъдещата битка!
— Смятай ме за предупреден, скъпа. Хайде!
Глава 11
Скъпо дневниче,
За двадесет и три години мисля, че съм опознала тялото си. Знам, че е прекалено слабо и лишено от привлекателни извивки. Движи се с енергично нетърпение, без значение колко пъти практикува елегантна походка. С две думи, повече е функционално, отколкото красиво. Но се научих да го приемам и да ценя доброто здраве и силното телосложение, с които съм надарена.