Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
— Ти си смел — отговори вождът, — а аз обичам смелите хора Да ти ще се биеш с воина на Червения облак и каквото и да се случи, ние, въпреки че сме съюзници на Големите кореми, няма да се намесим. Казах!…
Индианецът стана и излезе, последван от старейшините, които изглеждаха удовлетворени от това разрешение, обещаващо прекрасно зрелище, много ценено от тези диви воини.
— Бени — каза механикът, когато останаха сами, — наистина ли искате да заложите живота си срещу този на Шарената опашка?
— Това е единственият начин да се отървем от него. Знайте, че Големите кореми са съюзници с много племена и ние бихме могли рано или късно да бъдем нападнати неочаквано и скалпирани. Плоските глави никога не са били врагове на белите; но подобно нещо не може да се каже и за другите племена, през чиито ловни полета ще трябва да преминем.
— Чуйте ме, Бени. Скалпираният съм аз, значи имам по-голямо право да премеря сили с Шарената опашка. Затова оставете на мен да се справя с него. Аз съм добър стрелец и не се страхувам.
— Не, господине — отговори каубоят решително. — Вие сте водачът на експедицията и не можете да рискувате живота си в битката срещу този негодник. От друга страна, вие не познавате всички хитрости на индианците и той ще има предимство.
— Истина е — потвърди Бек.
— И така, оставете на мен и ще видите, че куршумът ми, ако друг път не е стигнал до целта днес ще уцели.
Този благороден спор, който можеше да продължи безкрайно, бе прекъснат от завръщането на вожда.
— Последвайте ме — каза той, след като преряза връзките, с които още ги държаха като пленници. — Шарената опашка ми каза, че е готов да се бие с Големия ловец.
— Вие чухте — каза Бени на Фалконе. — Аз съм този, когото в очаква.
Навън стояха мустангите им със завързани към седлата пушки и един ескорт от петдесет индианци в пълно бойно снаряжение Сред тях Бени забеляза Шарената опашка, въоръжен с уинчестър, томахавка и нож, възседнал прекрасен бял мустанг, вероятно даден му от Изгорен гръб. Като съзря смъртния си враг, индианецът го изгледа с очи, които хвърляха мълнии, размаха томахавката си и извика:
— Ще имам скалпа ти, Голям ловецо!…
Каубоят повдигна рамене и не сметна за нужно да отговори. Вождът даде сигнал и колоната препусна към единия край на долината, за да отиде в прерията. Бени, отдавна свикнал да рискува кожата си срещу индианците бе спокоен. Приказваше си с другарите си, шегуваше се и дъвчеше голям къс тютюн, без да удостои дори и с поглед Шарената опашка, който, от своя страна, не го изпускаше от поглед дори за миг, сякаш се страхуваше да не избяга В края на долината срещнаха цялото племе. Старци, жени и деца научили за двубоя между воина на Червения облак и белия мъж, се бяха втурнали вкупом към прерията, за да не изпуснат кръвопролитното зрелище. Като ги видяха всички нададоха приглушени възгласи, без обаче да показват симпатия нито към единия, нито към другия, въпреки че борбата трябваше да се решава между червенокож и бледолик. За битката бе избрана една хубава тревиста равнина без издатини, с площ около четвърт квадратна миля, заобиколена с високи горички от борове и брези. Плоските глави застанаха от едната страна като се струпаха в края на гората. Ескортът се разположи наоколо, за да предотврати бягството на някой от противниците и да не допусне намесата на племето или приятелите. Вождът се обърна към Шарената опашка и Бени и каза:
— Полето е ваше!
Каубоят отиде да стисне ръцете на другарите си, каза им да запазят пълен неутралитет по време на битката, за да не си навлекат гнева на цялото племе внимателно огледа ремъците на седлото и юздите след това пришпори енергично мустанга и се отдалечи.
— Страх ме е за него — каза Фалконе на Бек. — Знам, че е смел, но този индианец е способен на всичко.
— Не се страхувайте за Бени — възрази мексиканецът с усмивка — Не за пръв път предизвиква индиански воини, доказали своите качества, и ги побеждава. От своя страна Шарената опашка поне за момента ще се бие почтено, уверявам ви, защото Плоските глави няма да му позволят да прибегне до клопка.
— А ако Бени бъде убит?…
— По-късно ще отмъстим за него, но не се страхувайте. Бени държи на косата си и ще я защитава храбро.
Каубоят препусна на юг, а Шарената опашка се отправи на север, като яздеше със заучена гордост белия мустанг. Първият изглеждаше спокоен и решителен. Индианецът също, въпреки че червенокожите бяха лоши стрелци, и може би не разчиташе много на пушката си, а повече на томахавката — това прочуто оръжие, което хората от неговата раса могат да хвърлят безпогрешно на разстояние тридесет и дори четиридесет крачки. Като стигнаха края на гората, двамата се обърнаха бързо кръгом и хванаха пушките си. Вгледаха се един в друг, за да определят разстоянието помежду си, после пришпориха бързо конете. Разделяха ги деветстотин-хиляда метра, но те можеха да бъдат преодолени бързо с пъргавите коне.