История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Арабските открития в математиката били въведени в Европа към средата на четиринайсети век от еврейски учени като Имануел бен Якоб Бонфилс от Тараскон; с течение на времето те били използвани и доразвити от други еврейски математици — Реджомонтан (1463) и Елиас Мизра хи (1532). Изчисления с десетични дроби се въвеждат в Европа за пръв път от Симон Стевин (1548—1620) — холандски учен от Брюж, започнал кариерата си като касиер в търговска къща в Антверпен, който си поставил за цел да разпространи италианската система на счетоводство в Северна Европа. Стевин съставил първите стандартни таблици за начисляване на лихва, с които онагледил една математическа операция, позната дотогава само на лихвари, банкери и кредитори. Най-ранният немски учебник по алгебра бил публикуван през 1525 г. от Кристоф Рудолф; в него се среща за пръв път знакът за квадратен корен.
Огромният напредък в математиката по време на Ренесанса не останал незабелязан от университетите, които някак постфактум започнали да търсят теоретични обяснения на новата система от числа и операциите с тях. С това те поставили началото на една нова наука — обективна дисциплина, основаваща се на привидната магия на математиката. Философската основа на математическия метод в науката била положена от Рене Декарт, който през 1637 г. издал своя труд „Дискурс върху метода“. Декарт бил яростен противник на изучаването на математиката като самоцел; според него тя имала смисъл единствено като средство за разбиране на света и практическо овладяване на природата. Тази идея получила нов тласък с излизането през 1686 г. на Principia Mathematica на Исак Нютон.
Развитието на паричната икономика довело до утвърждаване на нов начин на мислене. По думите на философа от двайсети век Георг Зимел „по своята природа парите се превръщат в идеален пример за когнитивната тенденция в модерната наука като цяло — свеждането на качествени определения до количествени“. Парите променили системите на познание, мислене, изкуство и ценности.
Развитието на банковото дело, започнало през тринайсети век, довело между другите си последици и до значително увеличаване на обществения интерес към нови науки като математиката, както и към други класическите форми на познание, до възраждане на класическия интелектуален климат и в крайна сметка на класическия стил в изкуството. Колкото повече богатства натрупвали могъщите банкерски фамилии като Медичите, толкова повече били склонни да постъпват като всички новобогаташи, обръщайки поглед към миналото, към славата на античния свят, с която се опитвали да се отъждествяват, пълнейки резиденциите си с богати колекции от произведения на античното изкуство и библиотеки от произведения на класиците — главно преводи от гръцки, латински или арабски. Когато се свършили старите дворци на пазара за имоти, те започнали да си поръчват нови, които външно да приличат на стари.
Тези заможни фамилии на търговци и банкери можели да си позволят да финансират нова наука и ново изкуство, освободени от задушаващата прегръдка на църквата и манастирите. Появил се хуманизмът — качествено ново течение в изкуството, при което ударението се поставяло върху човешкото тяло — така както е достигнало до нас в произведенията на Микеланджело и Леонардо да Винчи. Последният пише в един от трактатите си:
„Добрият художник трябва да рисува основно две неща — човека и идеите, които се зараждат в човешкото съзнание.“
Човешкото тяло станало фокус на хуманизма в изкуството.
Медичите и останалите богати банкерски фамилии използвали класическото образование и като средство за разграничаване от религиозните теми, доминирали почти изцяло европейската култура през средните векове. Тези фамилии натрупали цялото си богатство и влияние с печалбите от своите търговски начинания; на църквата те не дължали нищо. Техните домове, мебелировката им, колекциите им от произведения на изкуството били замислени изцяло по антични, класически образци от предхристиянската епоха, от епохата на Елада и Рим. Макар да не бил по същество антихристиянски или антиклерикален, този нов интелектуален климат бил наречен хуманизъм, тъй като той поставял ударението върху човека, а не върху богове, светци и ангели.