Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Господин Албигони вече беше запознат с голяма част от това, за което говорихте досега — уведоми го Ласкал, докато оборудването се подготвяше за представянето на материала. — Той просто искаше да го чуе от самия вас. Това му помага да асимилира по-бързо сведенията, които прочете със собствените си очи.
— Разбира се! — отвърна Мартин, който бе започнал да се дразни от присъствието на Ласкал. Безупречен професионалист, предан, самоотвержен — в негово лице Албигони бе намерил идеалния лакей.
Материалът, посветен на Голдсмит, започна с едно ранно интервю дадено от него още през 2025 година, когато мрежата Литвид се намираше в ранните стадии на развитието си. В дъното на екрана със златисти букви бе изписана паметната дата на събитието, по начина по който то бе картотекирана в личната библиотека на Албигони: „Първо излъчване на материала по Литвид мрежата — непосредствено след публикацията на втората поетическа книга на автора «Да не докоснеш никога снега». Октомври 10 2025 LVD 5656 А.“ Ласкал обясни на Мартин как да се справи с оборудването на командния пулт и след това напусна студиото.
На екрана се появи Голдсмит. Млад, привлекателен мъж с гладка кожа с цвят на махагон, гъста черна коса, сресана красиво над високото чело. Широк нос, тънка горна устна, тясна ивичка брада под долната, свита в гримаса устна, големи, бляскави черни очи, бледи клепачи, дълъг тънък врат, издадена напред, внушителна брадичка. Беше двадесет и пет годишен, роден на прага на новия век. Облечен във вълнен пуловер с висока яка, левият ръкав — запретнат в тон с тогавашната мода, разкриващ пред погледа силната му ръка. В джоба на ръкава, където преди седемдесет години хората биха носили кутия цигари, Голдсмит бе сложил комуникатор със сателитна връзка. Младежът имаше приятни маниери и се държеше непринудено пред камерата. Той говореше за творбите и амбициозните си цели в бъдеще. Гласът му бе висок, но приятен, акцентът му носеше следи от щатите в средния запад. Беше много начетен и впечатли репортерката, която вземаше интервюто, с хладнокръвното си, приветливо поведение, въпреки че темата на разговора беше твърде деликатна. Ставаше въпрос за втората книга на Голдсмит, в която авторът бе изразил по пламенен начин своето мнение за съдбата на Африка:
„Африка никога не би могла да бъде мой дом, тя ще приюти само духа ми след като умра. Някои чернокожи все приемат този континент като своя родина, те ме мразят, защото аз зная, че това е невъзможно. Никой африканец не би ни приел като братя, ние сме прекалено бели.“
За Америка:
„Казвам на своите братя и сестри, че финансовата битка може да е спечелена вече, но не и политическата, а още по-малко духовната. Все още кожата ни е с цвят на кафе, а тези, които ни управляват, са със цвят на сметана. Нашата война е вътре в самата Америка. Няма да намерим покой, докато не дойде денят, когато никой няма да ни пита какво означава човек да бъде черен и никой няма да коментира живота на черните.“
За поезията:
„Поезията е мъртва, погребана в света на Литвид мрежите и нарастващата неграмотност. Чувал съм някой да нарича това и видео-видиотяване. Бидейки мъртва, поезията има неограничената свобода. Никой не обръща внимание на поетическото слово, затова то ще разцъфне като роза върху купчина тор. Поезията се възражда. Тя е спасителят на литературата. Само че ангелът все още не е съобщил на никого за своето възнесение.“
Коментар на факта, че са продадени повече от четвърт милион бройки от книгата му:
„Очарователно и убийствено. Трябва да проследя внимателно къде ще свърши всичко това. Главата ми не го побира, аз съм просто един млад чернокож — един-единствен от цяло поколение, на когото се дава шанс да изрази мислите си на глас. Фактът, че съм поет, не значи нищо сега, когато има вече толкова много като мен по целия свят. Ние сме близки един с друг, свързани сме, и всяка, дори най-малка проява на ентусиазъм от страна на масите добива огромни размери за нас. Така поетът, човекът на изкуството може да се прехранва, да живее от това, особено ако нуждите му са скромни като моите.“
Мартин продължаваше да се рови из материалите, край него прелитаха безброй думи, дати, имена на учители — почти всички ненужни, без връзка със задачата му. Дори и материали от съвсем личен характер, погребани под пластовете на времето — като например психологически портрет през 2021 година, прекалено ранен, за да бъде надежден, направен на шега. Той разкриваше Голдсмит като непоклатим, целеустремен и своенравен младеж, умеещ да държи под контрол собствените си прояви на мания за величие; у характера му се долавяше илюзията, че би могъл да се нагърби в ролята на месия на човешкия дух. Според Юнг месиянството винаги е съпътствано от комплекс за малоценност, въпреки че от данните дотук за подобно нещо не би могло да се говори.