Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че вече се досещаш за причината. Той е богат и могъщ, има врагове — лични и в бизнеса. Освен това миналото му е доста тъмно. Възможно е в мрака да се крият хора, които са си поставили за цел да му създадат неприятности. Убедена съм, че с него вече сте разговаряли по този въпрос.
— Разбира се, но не стигнахме до никъде. Щях да разбера, ако бяха инсценирали убийството така, че Рурк да бъде заподозрян или да бъде пряко въвлечен в престъплението — например да отнемат живота на негов могъщ конкурент, на някого, който му е създавал големи неприятности. Но защо им е притрябвало да убият някаква си камериерка, която работи в един от хотелите му?
Майра хвана ръката й:
— Случилото се разтревожи и двама ви и донякъде наруши хармоничния ви живот. Може би именно това е била целта на незнайния поръчител на убийството.
— Не мога да си представя, че някой е готов да отнеме човешки живот само и само да ни извади от равновесие. Нямам предвид Йост — за него убийството е занаят. Но клиентът му иска нещо повече. Престъпникът е купил четири петдесетсантиметрови парчета сребърна жица — едва ли се е презастраховал за убийството на Дарлийн Френч, доктор Майра. Предстои му още работа.
— Отново ще проуча данните, ще ги анализирам. Съжалявам, че не съм в състояние да направя нещо повече.
Видеотелефонът на бюрото й иззвъня и тя скочи като ужилена:
— Извини ме.
Ив, която никога не беше виждала улегналата доктор Майра да тича като младо момиче, вдигна вежди и любопитно се загледа в нея.
— Да? О, Антъни, всичко…
— Всичко е наред. Имаме си момченце. Тежи четири килограма и сто и петдесет грама и е дълго цели петдесет и два сантиметра.
— Ох, миличкото! — Майра се просълзи и се отпусна на стола. — Как е Дебора?
— Отлично. И майката, и синът се чувстват прекрасно. Погледни ги само!
Ив наклони глава и видя на монитора тъмнокос мъж, който държеше в прегръдките си пищящо бебе с червеникаво личице.
— Хайде, бабо, кажи здравей на Матю Джеймс Майра.
— Здравей, Матю. Взел е твоя нос, Антъни. Не съм виждала толкова красиво бебе. Ще дойда да ви видя, веднага щом се освободя. С нетърпение чакам да гушна сладкото ми внуче. Между другото, обади ли се на баща ти?
— Сега ще му позвъня.
— Довечера ще дойдем в болницата. — Тя прокара пръст по екрана, сякаш помилва главичката на бебето. — Предай на Дебора, че я обичаме и че се гордеем с нея.
— А с мен не се ли гордеете?
— Разбира се, нали и ти имаш принос за раждането на този красавец. — Изпрати въздушна целувка към екрана и добави: — Доскоро!
— Ще се обадя на татко, а ти си поплачи.
— Така и ще направя. — Още преди да прекъсне връзката, Майра извади от джоба носната си кърпичка. — Извинявай, но много се вълнувам.
— Поздравявам те — промърмори Ив. — Бебето изглеждаше… — „Изглеждаше като червена, сбръчкана риба с крайници“ — помисли си, но реши, че може да обиди щастливата баба, ако й каже истината. — Изглеждаше много здраво.
— Вярно е. — Майра въздъхна и избърса очите си с носната си кърпичка. — Винаги, когато нов живот идва на този свят, се досещаме защо сме се родили. За надеждите и възможностите, които се крият в едно човешко същество.
„Четири килограма! — мислеше си Ив. — Все едно от теб да излезе футболна топка с крайници!“ Стана и промълви:
— Знам, че бързаш за болницата. Ще те помоля само да…
В този момент комуникаторът й избръмча.
— Далас слуша.
Сериозното лице на Пийбоди се появи на малкия екран:
— Лейтенант, имаме второ убийство, извършено по същия начин. Този път е станало в частен дом, който се намира в Ийст Сайд.
— Тръгвам към гаража. Ще се срещнем там.
— Слушам, лейтенант. Проверих в компютъра адреса. Сградата е собственост на агенция за недвижимо имущество „Елит“, която е подразделение на „Рурк Индъстрийз“.
Осма глава
Къщата бе изградена от прекрасни кафяви фугирани тухли в квартал, известен с високите наеми на жилищата, луксозните ресторанти и специализираните базари за луксозни стоки. До стъпалата, водещи към входната врата, имаше три високи каменни саксии, в които проблясваха разкошни бели цветя с дълги розови дръжки.
Ако сградата се намираше само на няколко пресечки в южна посока, трите каменни саксии щяха непременно да бъдат откраднати.
Ала обитателите на този квартал водеха охолен живот, не общуваха помежду си и на никого не би хрумнало да открадне украсата пред дома на съседа си. Освен обичайната охрана те бяха наели на свои разноски екип от дроиди, които носеха елегантни сини униформи и обикаляха улиците на квартала. Благодарение на тази предпазна мярка тук нямаше скитници и бездомни кучета и тротоарите винаги бяха чисти.