Предателство в смъртта

Когато замайването й попремина, видя книгата на пода. Изхлипа задавено, взе я, изправи се на стола и с длан приглади поразкъсаната мека корица:

— Джоуна беше почитател на романите, дори бих казала, че бе малко вманиачен. Интересуваха го всички разновидности — книги, записи на дискове, на аудио и на видеокасети. Къщата е препълнена с тях, служебният му кабинет — също, дори на яхтата има малка библиотека. Може ли… ще ми разрешите ли да взема тази книга?

— Засега всичко трябва да остане на мястото си. След като приключим тук, ще имам грижата да я получите.

— Благодаря. Много ви благодаря… — Тя дълбоко си пое въздух и притисна книгата до гърдите си, сякаш това й помагаше да запази самообладанието си. — След като го открих, изтичах навън. Сигурно щях да побягна, накъдето ми видят очите, но зърнах един патрулиращ дроид и го повиках. После седнах на стъпалата и се разплаках.

— Той всяка сряда ли работеше у дома?

— Да, освен когато беше в командировка или трябваше да присъства на някакво съвещание.

— Винаги ли обядвахте заедно през този ден?

— Ами… през последните два, два и половина месеца винаги се срещахме в ресторанта горе-долу по едно и също време. Би могло да се каже, че ни беше навик, макар да се преструвахме, че срещите ни са случайни. Не искахме да се обвързваме — прошепна и притисна с пръсти клепачите си, за да спре новия порой от сълзи.

— Бяхте ли в интимни отношения?

— Редовно правехме секс. — Дейна колебливо се усмихна. — Ужасявахме се от думата „интимност“, но откакто се запознахме, нито един от двама ни нямаше сексуална връзка с друг партньор.

— Знам, че е много лично, но бихте ли ми казали дали господин Талбът имаше някакви украшения по тялото?

— Да, носеше сребърна халкичка на левия тестис. Сигурно ще ви се стори глупаво, но всъщност беше много секси.

Докато отговаряше на въпросите, Дейна бе изпила втора чаша вода. Като стана да си върви, залитна, а Ив я хвана за рамото:

— Не бързайте, поседнете още малко, докато се успокоите.

— Нищо ми няма, добре съм. Искам да се прибера у дома. Само да се прибера у дома.

— Ще помоля някого от полицаите да ви закара.

— Предпочитам да се прибера пеш, ако разрешите. Живея наблизо и… изпитвам необходимост да повървя.

— Разбира се, както искате. Може би ще се наложи отново да поговорим.

— Разбира се, само да не е днес. — Дейна тръгна към вратата, спря и се обърна: — Мисля, че започвах да се влюбвам в него. Никога няма да разбера дали чувството ми е било истинско. Толкова е тъжно… Сърцето ми се къса, като си помисля какво са сторили на Джоуна, мъчно ми е и за самата мен, задето така внезапно ми го отнеха.

След като младата жена излезе, Ив не помръдна от мястото си. Казваше си, че трябва да се съсредоточи, да подреди мислите, блъскащи се в главата й. Рекапитулацията беше доста печална — втора жертва, удушена със сребърна жица, престъпник, който методично избива набелязаните хора, двама агенти от ФБР, които се стремят да я отстранят от разследването. И още — гост в дома й, на когото тя нямаше никакво доверие, и съпруг, чийто живот вероятно беше в опасност, и който със сигурност щеше да й създаде куп главоболия.