Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че го познава! Това господин Джон Смит.
— Джон Смит ли?
— Да. Той е хоби… той има хоби — поправи се продавачът. — Прави изкуство за носене. Обаче не купува камъни, които ние предлагаме. Само по петдесет сантиметра сребърна жица.
— Често ли ви посещава?
— Ами… идвал два пъти. Първи път навън беше студено, било преди Коледа. Пак дойде минала седмица. Този път нямаше коса по главата. Казах му, че се радваме, задето отново дошъл в наш магазин, и му предложих разгледа камъните, но той искаше само сребърен тел.
— В брой ли плати?
— Да. И двата пъти даде пари.
— Откъде знаете името му?
— Аз го попитал. Казал му: „Моля, как е ваше име, сър, и откъде научили за наш скромен магазин?“
— А той какво отговори?
— Че негово име Джон Смит и че бил видял наша страница в Интернет. Надявам се да съм ви помогнал, госпожо лейтенант Далас Рурк.
— Казвайте ми само лейтенант Далас. Да, оказахте ми голяма помощ. Можете ли да ми разкажете още нещо за този човек? Споделял ли е с вас какво е хобито му?
— Той не обича говори. Той не… — Продавачът затвори очи, докато търсеше подходящата дума. — Не се задържаше — изтърси и доволно се усмихна. — Казвам на мой по-млад брат, че се чудя какво е хоби на този човек, дето не го интересуват камъни, стъкло и други метали. Хич не поглежда на витрината, не обича говори за работата си. Много е… делови, нали така се казва?
— Да.
— И е възпитан. Веднъж видеотелефон в джоба му звъни, обаче той не отговаря, докато прави бизнес. Питах го дали сребърен тел, дето го е купил през зимата, му е харесал, а той отвръща, че му е свършил работа. После се усмихва… дано не е ваш приятел, госпожо лейтенант, защото тогава усмивката му не ми хареса. Прибрах му парите и бях доволен, че си отишъл. Сега сигурно ми се разсърдихте.
— Напротив, стана ми много интересно. Пийбоди, имаме ли визитна картичка?
— Да, лейтенант. — Пийбоди порови в джоба си и извади една от визитните картички на Ив.
— Ще ви бъда признателна, ако ми се обадите в случай, че този човек отново посети магазина ви. Не бива да му казвате, че полицията се е интересувала от него, нито с поведението си да го изплашите. Докато го обслужвате, брат ви да отиде в задната стаичка и да ми се обади.
Продавачът кимна:
— Лош човек ли е?
— Много лош.
— И аз така помислил, като видял негова усмивка. Казвам го на мой братовчед и той е съгласен.
Ив погледна младежа, който продължаваше да снима:
— Мислех, че е твой брат.
— Говоря за мой братовчед в Лондон, където имаме друг скромен магазин. Той се съгласил с мен, като открихме, че господин Джон Смит купувал сребро и от него.
— В Лондон ли? — възкликна Ив и го хвана за китката. — Как братовчедът ти разбра, че става въпрос за един и същ човек?
— По сребърен тел — три парчета по петдесет сантиметра. Но в Лондон господин Смит имал руса коса на главата и коса на устната, но с братовчеда мислим, че е същият човек.
Тя извади електронния си бележник:
— Продиктувайте ми името на вашия братовчед и адреса на магазина в Лондон. Притежавате ли други скромни магазини?
— Да, още десет.
— Ще ви помоля за една услуга.
Очите му заблестяха като скъпоценни камъни:
— Ще ми окажете голяма чест.
— Трябват ми адресите на всички ваши магазини. Ще ви бъда задължена, ако се обадите на всички ваши… роднини и ги попитате дали някой е купувал от тях петдесетсантиметрови парчета сребърна жица. Ще изпратя на всички снимка на този човек и ще ги моля да се свържат с мен, ако посети техния магазин.
— Ще го уредя за вас, госпожо лейтенант Далас Рурк. — Той се обърна към брат си и заговори с него на родния им език, сетне обясни: — Брат ми осигури информация за вас, а аз лично се обадя на братовчедите.
— Кажете им, че или аз, или моята помощничка ще се свърже с тях.
— Те ще полудеят от радост. — Взе диска, който брат му беше извадил от фотоапарата, и тържествено го подаде на Ив: — Моля, предайте и нашата визитна картичка на ваш известен съпруг. Може той реши да посети нашия скромен магазин.
— Разбира се. Благодаря за помощта.
Той я изпрати до вратата, дълбоко се поклони и остана на тротоара, докато двете с Пийбоди се качиха в колата. Щом седна зад волана, Ив нареди:
— Свържи се с Фийни. Да провери къде и кога в Лондон са били извършени убийства, при които жертвите са били удушени със сребърна жица.
— Ще бъде чест за мен, госпожо лейтенант Далас Рурк. — Като забеляза унищожителния поглед на началничката си, Пийбоди се ухили: — Извинявайте, но трябваше да го кажа поне веднъж, иначе щях да се пръсна.