Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Когато престанеш да се хилиш като слабоумна, кажи на Фийни да проучи изчезналите хора в случай, че не открие убийство, извършено със сребърна тел. Мисля, че не всички трупове са били открити. — Докато Пийбоди избираше номера на Отдела за електронна обработка на информацията, Ив продължи да разсъждава на глас: — Той изпълнява нарежданията на поръчителя. Ако клиентът пожелае някой да изчезне завинаги, Йост се подчинява, но убийствата извършва по един и същ начин, защото е човек, който робува на навиците си. Затова ще проследим шаблона, към който се придържа.
— Фийни е инструктиран — обяви Пийбоди. — Каква е следващата ни стъпка?
— Твоята задача е да се свържеш с братовчедите, а пък аз непременно трябва да открия Майра, за да състави психологически профил на убиеца. Ще докажа на онези от ФБР, че и от полицията могат да свършат нещо полезно.
— Вече си извършила по-голяма част от работата, която ми възлагаш — заяви доктор Майра, изключи компютъра и се обърна към Ив, която бе пъхнала ръце в задните си джобове, стоеше до прозореца и се взираше навън. — За краткото време, през което го проучваш, прекрасно си опознала този човек. А колегите от ФБР са му съставили много точен профил.
— Ти можеш да ми дадеш повече.
— Поласкана съм от доверието ти. — Майра стана, програмира автоготвача да й приготви чай, сетне неспокойно закрачи напред-назад. Носеше елегантен светлосин костюм, а лъскавата й кестенява коса беше сресана така, че да подчертава красивото й лице. Докато се разхождаше из кабинета, тя машинално подръпваше дългата златна верижка на шията си.
— Той е социопат и вероятно е достатъчно интелигентен, за да го осъзнава. Може би дори се гордее с това. Според мен гордостта е една от движещите му сили. Смята себе си за бизнесмен, който е преуспял в своята сфера на дейност. Обича хубавите вещи, първокласната храна. Може би не осъзнава, че изнасилването допълва удоволствието му. За него това е само един от начините за заличаване на жертвите. Не прави разлика между мъже или жени. Мисля, че не го интересува сексът, а унижението, което причинява.
Майра погледна ръчния си часовник, хвърли поглед към видеотелефона, после се загледа в една точка:
— Спокойно може да умъртви жертвите си чрез удушаване, но първо ги пребива и изнасилва. За него това е част от ритуала — все едно вдъхва аромата на скъпо вино, преди да отпие от него.
— Убийството му доставя удоволствие.
— Точно така — потвърди Майра. — Много голямо удоволствие. Но според него това е тежка физическа работа. Предполагам, че никога не убива безразборно или поради лични подбуди. Професионалист е и работи срещу заплащане, и то много високо. Сребърната жица е неговата визитна картичка, ако щеш неговата реклама, предназначена за привличане на потенциални клиенти.
— Най-странното е, че не крие лицето си, не си е направил труда да прикрие следите си, лесно установихме неговата ДНК, но за сметка на това носи перуки и понякога контактни лещи.
— Според мен той се дегизира, отчасти защото му доставя удоволствие и прави работата му по-вълнуваща, отчасти защото е суетен. — Майра продължи неспокойно да крачи напред-назад, което бе много нетипично за нея. — Предполагам, че преди да се залови за „работа“, прекарва доста време да се дегизира пред огледалото. Избира перуките и лещите както другите мъже избират ризата, която най-много подхожда на костюма им. Пет пари не дава за полицията. Години наред безнаказано е убивал и се смята за недосегаем. Дори бих казала, че се присмива на служителите на закона.
— Няма дълго да ни се присмива! — Ив се обърна и видя как Майра отново погледна часовника си. Беше забравила да изпие чая си, което също беше необичайно. — Всичко наред ли е?
— Моля? О, да, всичко е наред.
— Познавам те добре и знам, че нещо те тревожи.
— Ами… имам причина. Преди няколко часа приеха снаха ми в родилното отделение. Очаквам да ми се обадят, но бебето е голям инат, не бърза да се появи на този свят и държи всички на тръни… — Майра отново погледна видеотелефона.
Ив се приближи до автоготвача, взе чашата с чай и я подаде на добрата си приятелка.
— Благодаря — промълви психиатърката. — В разстояние на един час за втори път забравям, че съм си приготвила чай. Ще се постарая да съставя профила, който ти е необходим, Ив. Работата ще ми помогне да не мисля за бебето. Но не очаквай чудеса — едва ли ще научиш нещо повече от онова, което вече знаеш.
— Защо атаката е отправена срещу Рурк? Този въпрос не ми дава покой.
Майра се упрекна, задето беше толкова заслепена от безпокойството си, че не забеляза колко разтревожена е самата Ив. Седна, изчака я да се настани на стола срещу нея и едва тогава заговори: