Последният континент

— А той май не се разсърди — замислено промълви Пондър. — И като че накрая схвана някакъв принцип, който отдавна му се е изплъзвал.

Ридкъли се озърна към малката планина по средата на островчето и явно взе решение.

— Ясно. Тръгваме си. Причината, мястото да е смахнато е в пипкавата намеса на тъпо божество. Поне на мен обяснението ми стига и няма повече да си губя времето тук.

— Но, сър… — обади се потресен Пондър.

— Виждате ли малката лоза до Старшия наставник? — прекъсна го Деканът. — Расте едва от десетина минути.

Наглед по лозата имаше краставички, само че жълти и по-ъгловати.

— Господин Стибънс, я ми дай джобното си ножче! — заповяда Архиканцлерът.

Откъсна един незрял плод и го сряза по дължина. Вече личеше шарката от розови и жълти квадратчета, а повърхността на плода лепнеше и беше сладка на вкус.

— Но аз само се сетих за този кекс преди малко! — оплака се Старшият наставник.

— Няма нищо нелогично — вдигна рамене Ридкъли. — Ето ни тук — магьосници, които искат да се махнат от острова… Какво ще си вземем? Някой ще подскаже ли?

— Храна, разбира се — натърти Пондър. — И все пак…

— Правилно! Ако аз бях растение, бих се постарал да стана полезен за нула време! Какъв смисъл има да се мъча хиляда години, за да родя по-едри семена? Карай направо! Нали и на околните растения може да им хрумне по-добра идея през това време? Не се прави така! Зърнеш ли шанса, вкопчваш се в него! Ами ако следващият кораб отплава чак след хиляда години?! Оцеляване на най-бързите, а? Затова, господа, предлагам да натоварим кораба и да се разкараме оттук.

— Толкова скоро? — печално попита Пондър.

— Именно! Защо не?

— Но… Но… Помислете само колко много бихме могли да научим тук! Спира ми дъхът, като си представя! Най-после срещнахме бог с разумни идеи в главата! Най-после ще узнаем отговорите на всички важни въпроси! Вижте, немислимо е да си тръгнем просто така! Все пак… нали сме магьосници?

Долавяше, че изцяло е приковал вниманието им, което те не му отделяха особено охотно в други случаи. Старшите преподаватели в Университета биха определили процеса на изслушването като период, в който обмислят следващата си забележително мъдра реплика.

А после вълшебният момент свърши. Старшият наставник поклати глава.

— Любопитен подход, момчето ми… Архиканцлер, трябва да вземем повече от онзи сливов пудинг.

— Да, доброто снабдяване е в основата на успеха при дълги експедиции — съгласи се Деканът. — А това корабче е вместително, няма защо да се стискаме.

Ридкъли се издърпа на борда по едно огромно, топнало се във водата мустаче, и подуши одобрително.

— Ами да, мирише си на тиква. Харесва ми. Природен дар с множество полезни приложения.

Пондър притисна длани към слепоочията си.

— Значи група магьосници от Невидимия университет сериозно обмислят да прекосят океана в годен за ядене кораб?