Последният континент
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #22
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният континент». Краткое содержание книги:
Тук е горещо. И сухо… Много сухо. Някога имало някакво си нещо, наричано Мокрото, но никой вече не вярва в него. И на практика всичко, което не е отровно, е смъртно опасно. Тук обаче е най-хубавото местенце в целия скапан свят, нали така? И то ще загине след броени дни, освен ако…
Но кой е героят, крачещ по червеникавата пустош? Шампион по стригане на овце, приказен ездач, пътен боец, пияч на бира, бандюга… Мъж с шапка, чийто Багаж топурка след него с мъничките си крачета.
Да… Между тази страна и довяната от вихъра разруха е застанал само Ринсуинд, нескопосаният магьосник, който дори не може да напише правилно занятието си. Единственият герой, който е останал наоколо.
И все пак… Няма проблеми, а?
— Тези приказки за поразяването не вършат работа, нали? Не, недейте да увъртате от учтивост. Убедих се. Разберете — нищо не ми пречеше да ви стоваря един куп страшни зарази, само че не виждам смисъл. Пък и съвременната медицина лекува повечето от тях. Отгоре на всичко това е тормоз, безнравствено е. А аз, честно казано, съм почти атеист.
— Нещо не схванах… — озадачи се Ридкъли. — Значи ти си бог — атеист?
Висшата сила разбра добре израженията на лицата им.
— Знам, звучи тъпо. — Поглади си дългата бяла брада. — И защо ли все пак се сдобих с това?
— Може би си забравил да се обръснеш сутринта — вдигна рамене Архиканцлерът.
— Исках да ви се явя в достатъчно божествена форма. Дългата бяла роба като че беше подходяща, но за космите по лицето не съм толкова сигурен.
— Признак за мъдрост — осведоми го Ридкъли.
— Или поне така разправят — жлъчно допълни Пондър, който все не успяваше да си пусне брада.
— Мъдрост: прозорливост, находчивост, знание — замислено си припомни богът. — Аха… Значи дължината на брадата подобрява когнитивните функции на съзнанието, така ли? Да не е някакъв трик с охлаждането на главата?
— Не съм се замислял — поклати глава Архиканцлерът.
— И брадата се удължава с натрупването на мъдростта, така ли? — пожела да се увери висшата сила.
— Не съм убеден, че в случая става дума за причина и следствие — престраши се Пондър.
— Опасявам се, че не съм пътешествал колкото трябва по света — тъжно сподели богът. — И за да бъда напълно откровен, ще ви призная — религията ме отвращава. — Изпусна тежка въздишка и сякаш се смали още повече. — Толкова се старая, но има дни, когато животът направо ме подвежда… Извинете, дихателният ми апарат като че отделя течности…
— Не бихте ли искал да си издухате носа? — подсети го предпазливо Пондър.
— Как се прави? — сепна се богът.
— Ами притиснете едната ноздра… Не, вземете по-добре моята кърпичка, просто я подложете под носа си и издишайте силно.
— Интересно — сви вежди богът. — И това бяло листо е много любопитно.
— Не, това е памучна носна кърпичка — поправи го Пондър. — Тя… се изработва.
Предпочете да не се впуска в обяснения. Знаеше, че кърпичките се правят от памук, имаше и смътни спомени, че някъде е чел за тъкачни станове. Само че най-познатият му начин да се сдобие с носни кърпички беше да влезе в магазина и да попита: „Искам десет от онези, по-здравите. Колко вземате за бродиране на инициали в едното ъгълче?“
— Да не би да е… сътворена? — с внезапна неприязън попита местната висша сила. — И вие ли сте богове?
До единия му крак от земята се подаде малък поник и започна да расте буйно.
— Не, не — припряно отрече Пондър. — Ъ-ъ… Вземате малко памук и… Май го сплесквате с чук, нещо такова… Накрая получавате кърпички.
— Ясно, вие сте от съществата, служещи си с оръдия на труда — отдъхна си богът.
До него вече имаше малко, но напълно оформено растение, което се разлисти и се сдоби с цветна пъпка.
Той си издуха носа шумно и продължително.
Магьосниците се скупчиха по-наблизо. Разбира се, не изпитваха никакво страхопочитание към божествата, затова пък знаеха колко променливо е настроението им и внимаваха да се държат на безопасно разстояние. Не е лесно обаче да се уплашиш от някого, който използва носна кърпичка.
— Е, ти наистина ли си тукашният бог? — реши да провери Ридкъли.
— Да. — Последва нова въздишка. — Въобразявах си, че ще бъде много лесно. Само едно островче. Бих могъл да започна всичко на чисто. Да го направя добре. А всичко се обърква и оплита.
До него се разтвори невзрачният жълт цвят на растението.
— Всичко на чисто, тъй ли?
— Ами да. Говоря ви за… божиите дела. — Той посочи пренебрежително към Главината на Диска. — Преди работех там. Занимавах се с най-общи божи функции. Правене на хора от глина, от изрязани нокти, такива ми ти глупости. После седене по планински върхове и мятане на мълнии. Макар че — той сниши глас доверително — малцина от боговете се справят точно с тази част.
— Нима? — промълви Ридкъли, чието любопитство бе пламнало.
— Трудно се управлява мълния, да знаете. Общо взето, ние само чакахме поредната мълния да халоса някой нещастник, после изричахме гръмовно, че той сам си е бил виновен, защото е съгрешил. В края на краищата все нещо лошо е сторил през живота си, нали? — Богът пак си издуха носа. — Адски потискащо, да ви кажа. Както и да е… Мисля, че съвсем се вкиснах, когато се опитах да създам по-лесно възпламеняваща се крава.