Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Патриотични игри
Патриотични игри - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Патриотични игри

Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:

Патриотични игри
1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 250
Перейти на страницу:

— Мога и сам да го правя.

— Млъквай, Джек. Не мога да те чакам да се разсъбличаш цяла нощ. — След това се дочу звук от разкопчаваното на дълъг цип.

— Мога ли да ти помогна?

В тъмното прозвуча смях.

— Сигурно ще искам отново да нося роклята. И внимавай къде слагаш тази ръка.

— Още не съм премазал никого.

— Добре. Нека опитаме да запазим доброто ти име. — Дочу шепота на падаща коприна. Тя хвана ръката му. — Хайде да те сложим да седнеш.

След като седна на ръба на леглото, всичко останало беше по-лесно. Кати седна до него. Почувства я до себе си, кожата й беше хладна и гладка и във въздуха се носеше лекият мирис на парфюм. Протегна ръка към рамото й и я спусна надолу към корема.

„Това става точно тук, сега, както си седим.“

— Ще родиш моето бебе — тихо каза Джек. „Наистина има Господ и чудеса.“

Ръката й премина по лицето му.

— След тази вечер не мога да пия нищо — по исках да й се насладя.

— Знаеш ли, наистина те обичам.

— Знам — отговори тя. — Лягай.

6.

СЪДЕБНИ ДЕЛА И НЕПРИЯТНОСТИ

Предварителните свидетелски показания продължиха два часа. През това време Райън седеше на мраморната пейка пред съдебна зала 2 на „Олд Бейли“32. Опита се да работи на компютъра си, но не можа да се концентрира и установи, че вместо това оглежда сто и шестдесет годишната сграда.

Охраната беше невероятно силна. Отвън стояха многобройни униформени полицаи, без да се прикриват, а малките, закопчани с цип кобури, висяха в ръцете им. По сградите от другата страна на Нюгейт стрийт стърчаха други — униформени и цивилни — изправени като соколи, които дебнат зайци. Само че зайците не носят автомати и базуки РПГ-7. Всеки човек, влязъл в сградата, преминаваше през детектор за метали, достатъчно чувствителен, за да звънне и от станиола на пакет цигари, и почти всички бяха претърсвани. Провериха и Райън, който беше толкова изненадан от интимността на претърсването, та поиска да каже на офицера, че като за първа среща отива прекалено далеч. Голямата зала беше затворена за всеки, който няма връзка със случая, а по-маловажните дела бяха разпределени по останалите деветнадесет съдебни зали, за да се състои делото „Обвинението срещу Милър“.

Никога досега Райън не беше стъпвал в съдебна зала. Развеселен беше от факта, че досега не е имал дори и фиш за превишена скорост. Животът му е бил толкова скучен. Мраморният под — почти всичко наоколо беше от мрамор — създаваше впечатление за катедрала, а стените бяха украсени с афоризми като този на Цицерон „БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА НАРОДА Е НАЙ-ВИСШИЯТ ЗАКОН.“ Фразата му се стори любопитна и подходяща за тази сграда, проектирана като храм на идеята за закона. Чудеше се дали членовете на АОЪ изпитваха същите чувства, дали оправдаваха своите действия в съответствие с виждането си за благосъстоянието на народа. „Кой ли не го прави — запита се Райън. — Кой ли тиранин не е успял да оправдае престъпленията си?“ Около него имаше шест други свидетели. Джек не разговаряше с тях. Инструкциите му бяха доста стриктни: дори привиден разговор може да даде на адвокатите от защитата повод да мислят, че свидетелите са се наговорили. Обвинението беше положило всички усилия да направи случая достоен за учебниците по правни процедури.

В случая имаше противоречия. Засадата беше извършена само преди четири седмици, а делото вече беше в ход — един необикновено бърз процес дори и за английските стандарти. Охраната беше непробиваема. Достъпът до местата за публиката (посетителите влизаха от друга част на сградата) се контролираше строго. Но в същото време делото се разглеждаше точно като криминално. Не се споменаваше името Армия за освобождение на Ълстър. Прокурорът нито веднъж не беше използвал думата терорист. Полицията отрече политическите аспекти на делото. Имаше двама убити и това беше дело за предумишлено убийство — точка. Дори и пресата му пригласяше, като залагаше на идеята, че няма по-презрително отношение към обвиняемия от това да бъде наречен обикновен криминален престъпник и да бъде лишен от ореола на политически ангажирана личност. Джек се питаше какви са причините за подобно отношение — дали то не е свързано с политиката или разузнаването, но никой не говореше за това, а защитникът, разбира се, не би могъл да защити клиента си по-добре, ако го нарече член на терористична група. В средствата за масова информация и в съдебната зала делото беше за убийство.

вернуться

32

Наименованието на криминалния съд в Лондон. — Б.пр.

1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 250
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)