Вълшебникът от Оз. Страната на Оз
- Автор: Баум Лаймен Фрэнк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълшебникът от Оз. Страната на Оз». Краткое содержание книги:
— Добре, тогава ще правя това, което ми казваш — смирено отвърнало Магарето. — Но какво стана с мен преди малко? Чувствам се някак особено.
— Понеже си нагоре с краката — обяснил Тип. — Ако спреш да риташ, ще те обърна.
— Аз колко страни имам? — запитало съществото.
— Няколко — отсякъл Тип. — И престани да риташ!
Дървеното магаре се укротило, спряло да рита и Тип с известно усилие успял да го преобърне и да го изправи.
— А, така е по-добре — въздъхнало странното същество.
— Едното ти ухо се е счупило — установил Тип, като го огледал. — Ще ти направя ново.
После го отвел до Джак, който безуспешно се опитвал да стане, и като помогнал на Тиквоглавия да стъпи на крака, Тип издялкал ново ухо и го закрепил на магарешката глава.
— А сега внимавай какво ще ти кажа — обърнал се той към своя вихрогон. — „Стой!“ означава да спреш, „Дий!“ означава да вървиш напред, „Бегом!“ означава да тичаш с всички сили. Разбра ли?
— Смятам, че разбрах — отвърнало Магарето.
— Браво! Всички сме се запътили към Изумрудения град, за да се срещнем с негово величество Плашилото, и Джак Тиквоглавия ще те язди, за да не си износва ставите.
— Съгласен съм — отвърнало Дървеното магаре. — Каквото ти искаш, и аз го искам.
Тип подкрепил Джак да възседне Магарето.
— Дръж се здраво — предупредил го той, — иначе може да паднеш и да си счупиш тиквата.
— Това ще е ужасно! — потръпнал Джак. — А за какво да се държа?
— Дръж се за ушите му — колебливо отвърнал Тип.
— Не, недей! — предупредило го Дървеното магаре, — защото няма да чувам.
Магарето било право и Тип се опитал да измисли нещо друго.
— Открих! — сетил се той накрая. Влязъл в гората и отсякъл къс клон от младо яко дърво. Подострил го от единия край, после пробил дупка в гърба на Магарето, точно зад главата. След това взел от пътя един камък и зачукал пръчката в гърба на животното.
— Спри! Спри! — ревнало Магарето. — Ужасно ме разтърсваш!
— Боли ли? — зачудило се момчето.
— Не, не боли — обяснило животното, — но разтърсването ме изнервя.
— Готово, вече свърших — успокоил го Тип. — Хайде, Джак, стискай здраво кола и няма нито да паднеш, нито да се счупиш.
Джак се вкопчил с всички сили и Тип викнал на Магарето:
— Дий!
Послушното животно тръгнало веднага и като вдигало крака, се клатушкало ту на една, ту на друга страна.
Тип вървял до него, доволен от новото изобретение. Дори започнал да си свирука.
— Какъв е този звук? — запитало Магарето.
— Не му обръщай внимание — отвърнал Тип. — Подсвирквам си, което показва, че съм доволен.
— И аз бих свирукал, но не мога да си събера устните — въздъхнал Джак. — Да си призная, мили татко, в някои отношения никак не съм изпипан.
След известно време тясната пътека, която следвали, се превърнала в широк път, настлан с жълти павета. Встрани от пътя Тип видял табела, на която пишело:
ДО ИЗУМРУДЕНИЯ ГРАД —
ПЕТНАЙСЕТ КИЛОМЕТРА
Но вече се здрачавало и той решил да пренощуват край пътя, а щом съмне, да продължат. Отвел Дървеното магаре до едно тревисто възвишение, обрасло с кичести дървета, и внимателно помогнал на Тиквоглавия да слезе.
— Смятам да те положа на тревата и тъй да пренощуваш — казало момчето. — По-сигурно е.
— Ами аз? — попитало Дървеното магаре.
— Ти ще си останеш право — отговорил Тип, — а понеже не можеш да спиш, ще пазиш да не ни безпокоят.
След това момчето се проснало на тревата до Тиквоглавия и както било изморено от пътя, скоро заспало дълбоко.
Джак Тиквоглавия пристига в Изумрудения град
На зазоряване Тиквоглавия събудил Тип. Момчето разтъркало сънени очи, изкъпало се в близкото ручейче, а после похапнало от хляба и сиренето. И вече готово за новия ден, казало:
— Тръгваме веднага. Петнайсет километра не са малко, но до пладне, ако всичко е наред, ще стигнем Изумрудения град.
Тиквоглавия отново щръкнал на гърба на Дървеното магаре и поели.
Тип забелязал, че пурпурът на тревата и дърветата започнал да избледнява и да прелива в бледолилаво, а скоро след това лилавото започнало да зеленее и с приближаването до великия град, управляван от Плашилото, ставало все по-зелено и по-зелено.
Изминали били само три километра, когато видели, че пътят от жълти павета се пресичал от широка бърза река. Ами сега, зачудил се Тип, как ще я прекосим? Но след малко съзрял някакъв човек в голяма плоска лодка да плава към тях през течението.