Вълшебникът от Оз. Страната на Оз
- Автор: Баум Лаймен Фрэнк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълшебникът от Оз. Страната на Оз». Краткое содержание книги:
Поуспокоен, че поне временно е избягнал превръщането си в мраморна статуя, Тип спрял своя другар и седнал на един крайпътен камък.
— Сега ще закусиш — обяснил му той.
Джак Тиквоглавия наблюдавал Тип с любопитство, но отказал да яде.
— Аз, изглежда, съм направен по-различно от теб — обяснил той.
— Зная — отговорил Тип, — нали аз съм те правил.
— О! — ахнал Джак. — Ти ли?
— Ами да! И после те сглобих. И ти изрязах очи, нос и уши, та и уста — гордо изреждал Тип. — И те облякох.
Джак критично огледал тялото и крайниците си.
— Браво, добре си се справил! — похвалил го той.
— Е, горе-долу — скромно кимнало момчето, понеже забелязало някои недоизпипани неща. — Ако знаех, че ще вървим заедно, щях малко повече да си поиграя.
— Ами тогава — викнал Тиквоглавия изненадано, — тогава значи си мой създател, мой родител, мой баща!
— Или твой откривател — засмяло се момчето. — Да, синко, май наистина съм всичко това!
— В такъв случай — продължил Джак — аз ти дължа покорство, а пък ти ми дължиш подкрепа.
— Точно така — заявил Тип и станал. — Затова напред!
— Къде отиваме? — заинтересувал се Джак, когато отново поели по пътя.
— Не зная точно — отговорило момчето, — според мен вървим на юг, а това рано или късно ще ни доведе до Изумрудения град.
— Какъв е този град? — учудил се Тиквоглавия.
— Това е столицата на Страната на Оз, най-големият град в цялата тукашна земя. Аз лично никога не съм ходил там, но знам всичко за историята му. Построил го е един велик и прекрасен вълшебник — Оз, и всичко там е зелено точно както всичко в нашата Страна на хрилестите е в пурпурен цвят.
— Нима тук всичко е пурпурно? — удивил се Джак.
— Ами да. Не виждаш ли?
— Аз, изглежда, съм далтонист — установил Джак, след като се огледал.
— Ето, тревата е пурпурна, дърветата са пурпурни, къщите и оградите — и те са пурпурни — обяснил Тип. — Дори калта по пътя е пурпурна. А пък в Изумрудения град всичко, което при нас е пурпурно, е зелено. В Страната на дъвчащите, на Изток, всичко е синьо; на Юг пък, в Страната на квадратните, всичко е червено; в Западната страна на мигащите, където управлява Тенекиеният дървар, всичко е жълто.
— Аха! — изрекъл Джак. И като помълчал, запитал: — Значи, казваш, някакъв Тенекиен дървар управлява мигащите, така ли?
— Да, той е един от онези, които са помогнали на Дороти да унищожи Злата магьосница на Изток, и мигащите са му били толкова благодарни, че са му предложили да им стане владетел — както пък жителите на Изумрудения град са поканили Плашилото да ги управлява.
— Олеле! — изпъшкал Джак. — Обърках се в тази история. А кой е Плашилото?
— Другият приятел на Дороти — отвърнал Тип.
— Ами Дороти коя е?
— Едно момиченце, дошло от Канзас, местност в далечния, предалечен свят. Издухана била в Страната на Оз от един циклон и докато била тук, Плашилото и Тенекиеният дървар я съпровождали.
— А сега къде е? — запитал Тиквоглавия.
— Добрата Глинда, която управлява квадратните, я е върнала пак у дома й — обяснило момчето.
— Аха. А с Плашилото какво е станало?
— Казах ти. Управлява Изумрудения град.
— А ти не ми ли каза, че го управлявал някакъв прекрасен вълшебник? — раздразнил се Джак, който се обърквал все повече и повече.
— Да, така казах. А сега слушай внимателно и ще ти обясня — отчетливо започнал Тип и вперил поглед в очите на ухиления Тиквоглавец. — Дороти отишла в Изумрудения град да измоли от Вълшебника да я върне в Канзас. Плашилото и Тенекиеният дървар били с нея. Но Вълшебникът не можел да я върне у дома й, защото не бил чак такъв голям вълшебник, какъвто трябвало да бъде. Те много се разгневили и го заплашили, че ще го разобличат. Затова Вълшебникът си направил един огромен балон, с който избягал, и оттогава никой не го е виждал.
— Гледай ти каква интересна история! — доволно възкликнал Джак. — И аз разбрах всичко освен обяснението.
— Браво на теб — похвалил го Тип. — Когато Вълшебникът избягал, гражданите на Изумрудения град издигнали негово величество Плашилото за свой цар и разправят, че хората много го почитат.
— А ние ще го видим ли този странен цар?
— Смятам, че ще го видим — отвърнало момчето, — освен ако нямаш нещо друго наум.
— О, не, мили татко — казал Тиквоглавия, — готов съм да те следвам навсякъде.