Вълшебникът от Оз. Страната на Оз
- Автор: Баум Лаймен Фрэнк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълшебникът от Оз. Страната на Оз». Краткое содержание книги:
Първото нареждане на Озма било бунтарската войска да й върне всеки изумруд и всеки скъпоценен камък, откраднат от улиците и сградите, а суетните момиченца били откъртили толкова много камъни, че царските бижутери се трудили неуморно цял месец, докато ги подредят по местата им.
Междувременно разпуснали бунтарската армия и разпратили момичетата при майките им. След като обещала да слуша, пуснали и Джинджър.
Озма станала най-прекрасната царица на Изумрудения град. И макар да била млада и неопитна, управлявала своя народ мъдро и справедливо. Защото Глинда я съветвала за всичко, а Бръмбарът бил назначен за главен специалист по образованието и много помагал на Озма, когато възниквало нещо по-объркано.
От благодарност за помощта на Сръндака момичето му предложило сам да избере с какво да го възнагради.
— Искам само да ме разглобиш — отвърнал Сръндакът. — Не съм те молил да ме съживяваш и много се срамувам от разнородния си вид. Навремето бях повелител на горите, както личи от рогата ми, а пък сега в тапицираното си робство съм принуден да летя и краката изобщо не ми служат! Затова, моля те, разглоби ме!
И Озма наредила да бъде разглобен. Отново окачили рогатата глава над камината в салона, развързали диваните и ги сложили в приемните зали. Метляната опашка се върнала към задълженията си в кухнята и накрая Плашилото вързало въжетата с щипките за пране там, откъдето ги било взело в оня знаменателен ден, когато сглобявали Нещото.
Сигурно ще си кажете, че това бил краят на Сръндака, и така било, но само като летателна машина. Защото главата над камината продължавала да говори, когато й скимнело, и с внезапните си въпроси неведнъж изкарвала ума на посетителите, които чакали в салона за аудиенция при царицата.
За Дървеното магаре — като лична собственост на Озма — полагали особени грижи. Тя често яздела странното същество из улиците на Изумрудения град. Накарала да подковат дървените му крака със злато, за да не се изтриват, и звънтенето на златните подкови по каменната настилка изпълвало поданиците й със страхопочитание, понеже го отдавали на магическите й сили.
„Прекрасният Вълшебник не може и да се сравнява с Прекрасната царица Озма — шепнели си те, — защото той се опитваше да върши работи, които не умееше, а новата ни царица прави много неща, които никой не я принуждава да изпълнява“.
Джак Тиквоглавия останал при Озма до края на земните си дни и се развалил много по-късно, отколкото очаквал, но си останал все такъв глуповат. Бръмбарът се опитал да го понаучи на някои изкуства и науки, ала Джак бил такъв лош ученик, че образованият Бръмбар скоро се отказал.
Когато войската на Глинда се върнала у дома и мирът се възцарил в Изумрудения град, Тенекиеният дървар обявил, че си отива в своето царство на мигащите.
— Царството не е голямо — казал той на Озма, — но пък тъкмо поради това лесно се управлява и аз се провъзгласих за император, понеже съм абсолютен монарх, и никой за нищо не се бърка нито в обществените, нито в личните ми дела. Като се прибера, отново ще се никелирам. Напоследък доста се поизтърках и надрасках. А после ще чакам да ме посетиш.
— Благодаря — усмихнала се Озма. — Някой ден ще приема поканата. Ами с Плашилото какво да правим?
— Ще тръгна с приятеля си Тенекиения дървар — сериозно отвърнало подпълненото Плашило. — Решихме никога вече да не се делим.
— Назначих Плашилото за кралски ковчежник — обяснил Тенекиеният дървар. — Сетих се, че не е лошо да имаш кралски ковчежник, натъпкан с пари! Какво ще кажеш?
— Ще кажа, че приятелят ти вероятно е най-богатият човек на света — засмяла се малката царица.
— Така е — кимнало Плашилото, — но не заради парите. За мен умът е по-ценен от парите във всяко отношение. Както знаеш, ако човек има пари, но няма ум, не знае как да ги използва, но има ли ум, а е без пари, умът ще му помогне да живее добре до края на дните си.
— И все пак трябва да признаеш — заявил Тенекиеният дървар, — че доброто сърце е нещо, което не се постига с ум и не се купува с пари. Всъщност може аз да съм най-богатият човек на света!
— И двамата сте богати, приятели мои! — кротко отвърнала Озма. — А вашето богатство е най-прекрасното от всички — богатството на удовлетворението!