Вълшебникът от Оз. Страната на Оз
- Автор: Баум Лаймен Фрэнк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълшебникът от Оз. Страната на Оз». Краткое содержание книги:
— Тогава ще ни превеждаш — заявило Плашилото — и ще обясняваш на Тиквоглавия всичко, каквото кажа, а на мен ще предаваш всичко, каквото той каже. Това задоволява ли те? — обърнало се то към своя гост.
— Напълно — долетял отговор.
— Тогава като начало — обърнало се Плашилото към Джелая — запитай какво го води в Изумрудения град.
Ала вместо това момичето, което не отделяло поглед от Джак, изрекло:
— Ти си необикновено същество. Кой те направи?
— Едно момче — казва се Тип — отвърнал Джак.
— Какво казва? — поискало да разбере Плашилото. — Слухът май ме лъже. Какво казва?
— Казва, че умът на ваше величество се е разпилял — свенливо превело момичето.
Плашилото се размърдало неспокойно на трона и опипало главата си с лявата ръка.
— Колко прекрасно е да разбираш два различни езика — изрекло то и въздъхнало смутено. — Попитай го, мила, има ли нещо против да го хвърля в тъмница за обида на владетеля на Изумрудения град?
— Не съм ви обиждал! — възмутил се Джак.
— Шшшт! — предупредило Плашилото. — Почакай Джелая да преведе каквото казах. Защо ни е преводачка, ако ще я прекъсваш тъй припряно?
— Добре, добре, ще чакам — склонил Тиквоглавия намусено, макар да се усмихвал все тъй топло. — Преведете, госпожице.
— Негово величество се интересува дали сте гладен — казала Джелая.
— Не, никак — учтиво отговорил Джак, — понеже аз изобщо не мога да ям.
— И аз така — кимнало Плашилото. — Какво казва той, миличка Джелая?
— Интересува се дали знаете, че едното ви око е изрисувано по-голямо от другото — изрекло проклетото момиченце.
— Не й вярвайте, ваше величество — провикнал се Джак.
— О, но аз не й вярвам — спокойно се обадило Плашилото. А после, като изгледало остро момичето, попитало: — Ти сигурна ли си, че разбираш и двата езика — на хрилестите и на дъвчащите?
— Напълно, ваше величество — поклонила му се Джелая Джамб, като едва се сдържала да не се изсмее в очите на владетеля.
— А защо тогава и аз имам чувството, че ги разбирам? — зачудило се Плашилото.
— Просто защото това е същият език! — весело се закискало момичето. — Нима ваше величество не знае, че в цялата Страна на Оз се говори един и същ език?
— Наистина ли? — облекчено ахнало Плашилото. — Ами тогава аз сам можех да си превеждам!
— Вината е изцяло моя, ваше величество — притеснил се Джак, — помислих си, че говорим различни езици, защото сме от различни страни.
— Това да ти е за урок, друг път да не мислиш — скарало му се Плашилото. — Защото, който не умее да размишлява мъдро, по-добре да си мълчи като глупак, какъвто си всъщност!
— Да, точно това съм! — кимнал Тиквоглавия.
— Според мен създателят ти е похабил няколко вкусни тиквеника, за да скалъпи един никакъв човек.
— Повярвайте, ваше величество, аз не съм искал да ме сътворяват! — заоправдавал се Джак.
— Аха! И с мен е същото — любезно го успокоил царят. — И понеже се различаваме от всички обикновени хора, хайде да се сприятелим, искаш ли?
— От все сърце! — възкликнал Джак.
— Как! Нима имаш сърце? — изненадало се Плашилото.
— Не, това беше метафора, образ на речта — обяснил Джак.
— А според мен най-видимият ти образ е дървеният, затова, ако обичаш, сдържай си въображението, което, тъй като си без мозък, нямаш право да упражняваш — предупредило го Плашилото.
— Непременно! — съгласил се Джак, без да разбира нито дума.
След това негово величество Плашилото отпратило Джелая Джамб и войника със зелените мустаци, хванало новия си приятел под ръка и го повело към двора да поиграят на обръчи.
Бунтарската армия на генерал Джинджър
Толкова нетърпелив бил Тип да настигне своя Джак и Дървеното магаре, че извървял половината път до Изумрудения град без почивка. И тогава осъзнал, че е прегладнял, а от коричките и сиренето, които бил взел на тръгване, нямало и троха.
Чудел се какво да прави, когато видял някакво момиче, седнало край пътя. Дрехите му направо заслепили Тип: коприненият й корсаж бил изумруденозелен, а пък полата от четири ярки цвята била отпред синя, отляво — жълта, отзад — червена и отдясно — пурпурна. Корсажът се закопчавал с четири копчета, най-горното — синьо, второто — жълто, третото — червено и последното — пурпурно.
В тези крещящи одежди имало нещо изумително, затова и Тип дълго ги съзерцавал, докато накрая погледът му бил привлечен от хубавото лице над тях. Да, казал си, личицето наистина е хубаво, но защо изразява толкова недоволство, неприязън и дързост?
Тип наблюдавал девойката, а тя го гледала хладно. До нея имало кошница с храна; в едната си ръка държала сандвич, а в другата — твърдо сварено яйце и така сладко похапвала, че Тип се усмихнал.