Вълшебникът от Оз. Страната на Оз

Съществото вървяло много смешно: първо мърдало двата си десни крака, после двата отляво, също като кон раванлия, и от това тялото му се поклащало като люлка.

Тип го потупал по главата и успокоително изрекъл:

— Доброто, добричкото ми момче! — а Дървеното магаре веднага започнало да проучва Тиквоглавия Джак.

— Трябва да му измисля юзда — сетил се Тип.

И като си преровил джобовете, измъкнал здрава връв. Развил я, пристъпил към Дървеното магаре и вързал единия й край около шията му, а другия завил около едно дебело дърво. Дървеното магаре обаче не осъзнало какво е направил, отстъпило назад и скъсало връвта, но не се опитало да бяга.

— По-силно е, отколкото си мислех — установило момчето, — и е голям инат.

— Защо не му направиш уши? — попитал Джак. — Тогава ще му казваш какво да прави.

— Прекрасна идея! — зарадвал се Тип. — Как го измисли?

— Че аз не съм го измислил — отвърнал Джак, — не беше необходимо, защото от това по-лесно няма.

Тип бързо измъкнал джобното си ножче и измайсторил две уши от брезова кора.

— Трябва да ги направя по-големи — обяснил той, — иначе магарето ни ще заприлича на кон.

— Защо? — обадил се Джак откъм пътя.

— Защото на коня ушите са по-големи от човешките, а магарешките са по-големи от конските.

— Значи, ако моите бяха по-големи, аз щях да съм кон, така ли? — зачудил се Джак.

— Приятелю мой — тъжно казал Тип, — ти никога няма да бъдеш друго освен тиквена глава, колкото и да са ти големи ушите.

— Аха — кимнал Джак, — мисля, че те разбрах.

— Ако си ме разбрал, ти си цяло чудо — засмяло се момчето, — но от това да си мислиш, че си ме разбрал, няма никаква вреда. Ето, направих ушите. Ще подържиш ли магарето, да му ги поставя?

— Разбира се, само ме изправи.

И тъй, Тип изправил Джак, Тиквоглавия пристъпил към магарето и му хванал главата, а момчето пробило две дупки с острието на ножа и пъхнало в тях ушите.

— Много го разхубавяват! — възхитил се Джак.

Ала понеже тези думи, произнесени близо до Дървеното магаре, били първите звуци, които чувало, те тъй стреснали животното, че то подскочило напред, съборило Тип на едната, а Джак на другата страна и продължило да препуска, подплашено от тропота на собствените си крака.

— Стой! — креснал Тип и се надигнал. — Спри, глупчо, стой!

Дървеното магаре сигурно нямало да обърне внимание на виковете, но в този миг единият му крак хлътнал в лалугерова дупка и то се преметнало презглава на земята, където останало да лежи по гръб и бясно да мята крака.

Тип изтичал при него.

— Ама ти наистина си голямо магаре! — възкликнал той. — Защо не спря, като ти викнах „Стой!“?

— „Стой“ спри ли означава? — изненадало се Дървеното магаре и извъртяло очи към Тип.

— Разбира се!

— А дупката в земята и тя означава „стой“, така ли?

— То се знае, освен ако не я прекрачиш — обяснил Тип.

— Колко особено място е това — удивено възкликнало съществото. — И все пак какво търся тук?

— Как какво, аз те съживих и няма да съжаляваш за това, стига да ме слушаш и да правиш каквото ти казвам — отговорил Тип.