Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Намръщих се. „Коя е пък тази, по дяволите?“
- Консултантката в „Нийман“ - отговори на неизречения ми въпрос Крисчън.
Побиха ме тръпки.
-Аха.
- Направо ми грабна вниманието.
- Виждам. Какво искаш, Крисчън? - Измерих го с поглед.
Той ми отвърна с дяволитата си усмивка и извади сребърните
топчета от джоба си, с което ме накара да изтръпна. Мамка му! Да ме напляска ли иска? Сега? Защо?
- Не е каквото си мислиш - побърза да ме успокои Крисчън.
- А какво? - прошепнах.
- Помислих си, че тази вечер можеш да си ги сложиш.
И докато осмислях тази идея, значението на думите му увисна между нас.
- На приема ли? - Бях шокирана.
Той бавно кимна и очите му потъмняха.
„Божичко!“
- Ще ме пляскаш ли после?
-Не.
Бодна ме мимолетно разочарование.
Крисчън се подхилваше.
- Искаш ли?
Мъчително преглътнах. Просто не знаех.
- Е, уверявам те, че няма да те докосна по този начин даже да ме умоляваш.
„О! Това е нещо ново“.
- Искаш ли да поиграем на тази игра? - продължи той и ми подаде топчетата. - Винаги можеш да ги извадиш, ако стане нетърпимо.
Взирах се в него. Изглеждаше лукаво съблазнителен - раз-дърпан, с рошава от неотдавнашното чукане коса, очи, в които танцуваха еротични мисли, устните му извити в секси усмивка.
- Добре - съгласих се тихо. „По дяволите, да!“ Богинята в мен си беше възвърнала дар слово и крещеше до небето.
- Добро момиче - ухили се Крисчън. - Ела да ти ги сложа, но първо си обуй обувките.
Обувките ли? Обърнах се и погледнах гълъбовосивите велу-рени обувки с тънки токчета, бяха в тон с избраната от мен рокля.
„Достави му това удоволствие!“
Той протегна ръка да ме подкрепи, докато вмъквах ходила в обувките на Кристиан Лубутен, жив обир за 3295 долара. Станах почти петнайсет сантиметра по-висока.
Крисчън ме отведе до леглото, но не седна, а отиде при единствения стол в стаята, взе го и го премести пред мен.
- Когато кимна, се наведи и се хвани за стола. Разбра ли? -Гласът му беше пресипнал.
-Да.
- Добре. Сега си отвори устата - нареди той все така тихо.
Подчиних се, като си мислех, че ще постави топчетата в устата ми, за да ги овлажня. Не, Крисчън пъхна вътре показалеца си.
О “
- Смучи - нареди той. Вдигнах ръце, хванах ръката му и изпълних заповедта - виждаш ли, мога да съм послушна, когато искам.
„Има вкус на сапун... хмм“. Смуча силно и съм възнаградена, когато очите му се разширяват, устните му се разтварят и той рязко си поема дъх. С това темпо няма да имам нужда от лубри-кант. Той лапна топчетата, докато духах на пръста му и описвах кръгове с език около него. Когато се опита да го издърпа, аз го захапах със зъби.
Крисчън се ухили, после поклати глава да ме смъмри и аз го пуснах. Той кимна и аз се наведох и се хванах от двете страни на стола. Крисчън издърпа бикините ми настрани и съвсем бавно пъхна показалец в мен, като лекичко го завъртя. Не можах да се сдържа и от устните ми се изтръгна стон.
Крисчън измъкна пръста си и много внимателно пъхна в мен топчетата едно по едно. Когато приключи, върна бикините ми на място и ме целуна по гърба. Прокара длани от глезените до бедрата ми и нежно ме целуна точно над ръбовете на двата чорапа.
- Имате невероятно красиви крака, госпожице Стийл - прошепна.
После се изправи, хвана ме за хълбоците и притисна дупето ми към себе си. Усетих еректиралия му член.
- Може да те обладая така, когато се приберем, Анастейжа. Вече можеш да се изправиш.
Бях замаяна, свръхвъзбудена от тежестта на топчетата, които шаваха в мен. Крисчън се наведе зад мен и ме целуна по рамото.
- Купих ти ги за галапредставлението миналата събота. -Плъзна ръка покрай мен и разтвори шепа. В дланта му лежеше червена кутийка с надпис „Картие“ на капака. - Но ти ме напусна и нямах възможност да ти ги дам.
„О!“
- Сега имам втори шанс - промълви Крисчън. Гласът му беше скован от скрита емоция. Нервен.
Колебливо взех кутийката и я отворих. Вътре лъщяха обеци, всяка с по четири диаманта, един отгоре, после известно разстояние, след това три, висящи на равни интервали. Красиви, прости, класически. Точно такива бих си избрала и аз, ако някога имам възможност да пазарувам в „Картие“.
- Прелестни са - прошепнах и тъй като бяха обеци на нашия втори шанс, веднага се влюбих в тях. - Благодаря ти.
Крисчън се отпусна, все така притиснат към мен. Напрежението изостави тялото му и той отново ме целуна по рамото.
- Сребристата сатенена рокля ли ще носиш?
- Да. Одобряваш ли?
- Разбира се. Ще те оставя да се приготвиш........И излезе без