Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
ниго дума повече.
Бях се озовала в алтернативна вселена. Младата жена, която ме гледаше от огледалото, бе достойна за тържествено посрещане. Дългата й до пода сребриста сатенена рокля с голи рамене беше просто зашеметяваща. Може би самата аз щях да пиша на Керълайн Актън. Освен всичко друго роклята бе удобна и подчертаваше извивките на тялото ми.
Косата ми падаше на меки вълни около лицето ми и се разсипваше по раменете към гърдите ми. От едната страна я прехвърлих зад ухото си, за да разкрия обеците на нашия втори шанс. Почти не си бях сложила грим и имах естествен вид. Молив, туш, малко розов руж и бледорозово червило.
Всъщност нямах нужда от руж. Бях леко зачервена от пос-тоянното мърдане на сребърните топчета. Да, те щяха да гарантират, че довечера лицето ми ще има същия цвят. Поклатих глава на дързостта на еротичните му идеи, наведох се да взема сатенената си наметка и сребристата си чантичка и се отправих в търсене на моя господин Петдесет нюанса.
Той бе в коридора, застанал с гръб към мен, и разговаряше с Тейлър и още трима мъже. Техните изненадани одобрителни изражения го предупредиха за появата ми и той се обърна.
Устата ми пресъхна. Изглеждаше зашеметяващо... Черен официален костюм, черна папийонка - и когато ме погледна, изражението му стана благоговейно. Приближи се и ме целуна по косата.
- Анастейжа. Изглеждаш поразително.
Изчервих се от този комплимент пред Тейлър и другите мъже.
Чаша шампанско преди да тръгнем?
- Да - измънках прекалено бързо.
Крисчън кимна на Тейлър, който излезе във фоайето заедно с тримата си колеги.
Отидохме в хола и Крисчън извади шампанско от хладилника.
Това охранителите ли са? -- попитах аз.
- Телохранители. Ръководи ги Тейлър, той има и такава подготовка. - Крисчън ми подаде висока чаша шампанско.
- Разностранни личност.
- Така е. - Той се усмихна. Изглеждаш прелестно, Анастейжа. Наздраве. Вдигна чашата си и се чукнахме. Шампанското беше бледорозово и възхитително свежо и леко.
- Как се чувстваш? попита гой. Очите му пламтяха.
Чудесно, благодаря. Усмихнах му се мило. Отлично знаех,
че има предвид сребърните топчета.
Крисчън се подемихна.
- Вземи, това ще ти трябва. Взе от кухненския остров голяма кадифена кесия и ми я подаде. - Отвори я каза между две глътки шампанско. Заинтригувана, аз бръкнах вътре и извадих разкош на сребърна маска със сноп кобалтовосини пера отгоре.
- Балът всъщност е с маски - делово ме осведоми той.
- Ясно. - Маската беше красива. По ръбовете минаваше сребърна панделка, около очите имаше изящен сребърен филигран.
- Това ще подчертае прекрасните ти очи, Анастейжа.
Лукаво му се ухилих.
- Ти ще носиш ли маска?
- Разбира се. В известен смисъл маските освобождават - прибави той и повдигна вежди.
„О! Ще е забавно“.
- Ела. Искам да ти покажа нещо. - Подаде ми ръка и ме изведе в коридора при една врата до стълбището. Отвори я и видях стая, голяма горе-долу колкото залата за игри, която трябваше да е точно над нас. Беше пълна с книги. Леле, библиотека! Всички стени бяха покрити е лавици до тавана. В средата имаше голяма билярдна маса, осветена от призматична лампа в стил „Тифани“.
- Имаш библиотека! - изписках благоговейно, обзета от вълнение.
г
- Да, билярдната, както я нарича Елиът. Апартаментът е доста голям. Когато спомена, че искаш да се отправиш на пътешествие, ми хрумна, че не съм те развел навсякъде. Сега нямаме време, но реших да ти покажа тази стая и да ти предложа да си премерим силите на билярд в не особено далечно бъдеще.
Ухилих се.
- Дадено. - Мислено се прегърнах от радост. С Хосе се сближихме покрай билярда. Играехме от три години. Бях страхотна с щеката. Хосе беше добър учител.
- Какво има? - весело попита Крисчън.
„О! Вече наистина трябва да престана да излагам на показ всичко, което изпитвам“ - сгълчах се сама.
- Нищо - побързах да отговоря.
Той присви очи.
- Е, може би доктор Флин ще разкрие тайните ти. Тази вечер ще се запознаеш с него.
- Скъпият шарлатанин ли? — „Мама му стара!“
- Същият. Умира да се запознае с теб.
Седяхме на задната седалка на ауцито и пътувахме на север. Крисчън хвана ръката ми и нежно плъзна палец по кокалчетата ми. Размърдах се и изпитах онова усещане в слабините си. Устоях на желанието да простена, защото Тейлър, този път без айпод, беше отпред заедно с един от телохранителите, чието име, струва ми се, беше Сойър.
Започвах да усещам тъпа, но приятна болка дълбоко под пъпа, причинявана от топчетата. Разсеяно се зачудих колко ли ще издържа без някакво... хм... облекчение. Кръстосах крака. И в този момент на повърхността изведнъж изплува нещо, което ме беше глождило подсъзнателно.