Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
Затова гръмна Майк Мюлън, извлече го от колата и отпраши. Никакви угризения, дори не се замисли — нито тогава, нито по-късно. Джеръм си казваше, че всекиму идва времето и този път беше ред на Мюлън. Можеше да е някой друг. Не влагаше нищо лично. Изпълняваше си ролята на пратеник на сляпата случайност.
Джеръм взе колата, върна се при Карлос, откара хероина при Мо-Мо. Всички бяха доволни.
Но макар от гледна точка на Джеръм нещата да се подредиха чудесно, все пак отново действаше по принуда, а така на всяка крачка го дебнеха неприятности.
Другият начин беше лесният. Тази нощ щеше да е така.
Джеръм облече черен найлонов анцуг върху черното поло, обу черни маратонки „Конвърс“. По-рано през деня имаше смутове недалече от дома му на Силвър Авеню, по-късно се прехвърлиха в „Мишън“ и парка „Долорес“. Джеръм се сети, че ще изтеглят Националната гвардия от „Силвър“ и ще се надяват хората да си стоят вкъщи заради полицейския час.
Поусмихна се. Обикновените хорица бяха такива тъпчовци.
Беше в добра форма. Няколкото дни в килията не му навредиха. Можеше просто да изтича до „Силвър“, но с нещо трябваше да отнесе товара, а искаше да изчака, преди пак да отмъкне нечия кола. Последния път не му провървя особено.
Излезе от апартамента малко след един през нощта, качи се в бричката без номера, която използваше за лични работи и измина целия път до „Силвър“ с угасени фарове. При игрищата забави и се загледа, макар че никой не играеше.
Стигна до наредените плътно магазини, спря пред втория — „Ейс Илектрикс“ — и излезе, стъкълцата хрущяха под краката му. Само няколко крачки по тротоара и влезе в магазина през разбитата витрина. Извади фенерчето от джоба си и огледа рафтовете. Повече, отколкото очакваше. Гвардията сигурно си вършеше добре работата по отпъждането на мародери.
За съжаление дреболиите не бяха от висока класа, но пък и в тази част на града не би трябвало да се надява на това. Само радиокасетофони, часовници и каквито още джунджурии мистър Ейс наричаше „електрически“. Джеръм не си губеше времето във вайкане. Всичко тук му беше под ръка. Все щеше да изкара парици. Прибра няколко по-засукани наглед касетофона, измъкна се край назъбените стъкла и остави плячката на задната седалка.
През три врати беше магазинът за железария на Ратафия, къде по-добро място, но там се наложи сам да счупи витрината. Откри две кутии, натъпкани догоре с лъскави инструменти. Тежаха адски, но си струваше да ги отнесе, не бяха евтини.
Отсреща прозорците на спиртния магазин бяха смлени, но решетките си стояха непокътнати и Джеръм, като се пресягаше, измъкна двайсетина-трийсет бутилки, които стигна с ръка или придърпа с лоста.
Щъкаше неуморно по улицата, без да срещне никой, чуваше само стъпките си по парчетата стъкло. Вратата на дупката за евтинийки беше изтърбушена, но кой ли би си взел нещо оттам? Само подбра два костюма, които май щяха да му подхождат, три-четири рокли за Кери. Метна ги небрежно в колата. Помисли и се върна. Награби голям камион за Деймиън, страшнички кукли с мечове, автоматчета почти като истински. Хлапето щеше да помисли, че вече е Коледа.
Скапана улица, но той не се оплакваше. Каквото избере, негово си е. Мина на още места — струпа в багажника консерви с хранителни концентрати и задигна от касата цяла пачка прекрасни, истински купони за безработни.
Осемнайсет минути. Достатъчно. Качи се в колата, пусна се обратно по „Силвър“ и зави по „Палу“. Жива душа не се мяркаше, както бе казал на Кери. Обясни й за полицейския час. Хората се спотайват вътре. Плашат се да не ги гръмнат, но той не се боеше.
А тя се тревожеше. Такава си беше. Нека. Ще остане предоволна, когато той стовари всичко в апартамента.
Добре знаеше как да си опече работата. Действаш по принуда или ако е лесно. Тази нощ наистина беше лесно.
32.
Уес Фаръл смътно си спомняше, че не можа да заспи.
Ако имаше нещо вярно, а поне така му се струваше, жената на Моузес Макгайър, Сюзън, въобще не беше очарована от хрумването на своя съпруг да доведе вкъщи от бара един пиян непознат, за да прекара нощта на дивана в техния хол.
Бебето се събуди поне три пъти, макар че това предполагаше през останалото време да е спало, а Уес не би могъл да се закълне, че е така. Чуваше всякакви шумове, единият от съпрузите или двамата едновременно тътреха крака наоколо, отваряха хладилника, препираха се — „Моля те, би ли я донесъл тук? Няма да се размотавам напред-назад по нощница, докато твоето приятелче хърка на дивана.“ Какво оставаше пък за хленчещото бебе.