Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
— Охо, ревност ли усещам?
— Ни най-малко, просто ми хрумна, че фризьорът ти би могъл да ме научи да сплитам така собствената си коса.
На Алсид му дотегна от модната ни дискусия и рязко прекъсна разговора:
— Какво имаше предвид, когато остави мъртвеца в гардероба ми?
Не ми се случва често да видя Ерик сащисан, но той определено загуби дар слово — за цели трийсет секунди.
— Мъртвецът не е Буба, нали? — попита той. Беше наш ред да зяпнем от изненада. Алсид — защото не знаеше кой, по дяволите, е този Буба. Аз — защото не можех да си представя, че нещо подобно би могло да се случи с този вампир полуидиот. Набързо разказах на Алсид историята на Буба.
— Сега ми се изясняват всички онези слухове, че бил жив — поклати глава той. — По дяволите! Значи хората не си измислят, когато се кълнат, че са го виждали!
— Вампирската общност от Мемфис искаше да го задържи при тях, но просто нямаше начин — обясни Ерик. — Той непрекъснато напираше да си ходи вкъщи и постоянно се забъркваше в какви ли не неприятности. Та се наложи да го пращаме по задачи напред-назад, за да не се задържа на едно място.
— А сега той е изчезнал и вие нямате представа къде е — отбеляза Алсид, но без да взема твърде присърце проблема на Ерик.
— Възможно е онези хора, които се опитаха да отвлекат Суки в Бон Темпс, да са взели Буба вместо нея — каза Ерик, поглади елека си и сведе очи надолу. Не можеше да се нагледа на себе си. — Е, кой беше в гардероба?
— Рокерът, който маркира Суки снощи?
— Маркирал я е?
— Да, кръвно оскърбление — важно отвърна Алсид.
— Снощи нищо не ми каза за това — обърна се Ерик към мен и ме изгледа с вдигната вежда.
— Не ми се говореше на тази тема — отвърнах. Не ми харесваше драматизмът, с който подхождаха към тази сравнително безобидна случка. — Освен това нямаше кой знае колко кръв.
— Дай да видя.
Завъртях очи към тавана, но дяволски добре знаех, че Ерик е упорит като магаре и няма да отстъпи. Смъкнах блузата от рамото си, заедно с презрамката на сутиена. За мой късмет, материята беше толкова еластична, че нямаше да се наложи да я събличам цялата. Драскотините по кожата ми имаха вид на полумесеци, покрити със засъхнали корички, подути и зачервени, макар че предишната нощ старателно измих болното място с вода и сапун. Наясно съм колко микроби виреят под ноктите.
— Е, видя ли? — казах. — Дребна работа. Нито болката беше чак толкова голяма, нито уплахата, по-скоро се ядосах ужасно.
Ерик стоя с вперен в раните ми поглед, без да помръдне, докато най-накрая просто ги скрих под блузата си и се обърнах. Тогава той насочи вниманието си към Алсид.
— Значи този в гардероба е бил мъртъв?
— Да — отвърна Алсид. — Мъртъв от часове.
— Как е бил убит?
— Нямаше следи от ухапване — обадих се аз. — Вратът му изглеждаше счупен. Но нямахме особено голямо желание да се вторачваме в него. Тоест, ти нямаш нищо общо с това, така ли да го разбирам?
— Нямам, но признавам, че бих го направил е удоволствие.
Свих рамене. Нямах желание да размишлявам върху думите му.
— Тогава кой го е пъхнал вътре? — попитах аз, за да възобновя разговора.
— И защо? — попита Алсид.
— Уместно ли е да попитам къде се намира той в момента? — Ерик успя да си придаде вид на строг баща, който трябва да вкара в пътя двете си непослушни деца.
Алсид и аз се спогледахме.
— Ами… хм… той е… — гласът ми изтъня и заглъхна.
Ерик пое дълбоко въздух, за да тества обстановката в апартамента.
— Тялото не е тук.
— Извикахте ли полицията?
— Ами… не — смотолевих. — Всъщност… ние, ъмм…
— Изхвърлихме го в гората — отсече Алсид.
Просто нямаше по-изискан начин за съобщаване на подобна информация.
За втори път изненадвахме Ерик.
— Виж ти — безизразно отбеляза той. — Какви смелчаци!
— За всичко сме се погрижили. Действахме по план — взех да се оправдавам аз като малко дете.
Ерик се усмихна.
— Да, не се и съмнявам.
— Водачът на глутницата дойде да ме види днес — каза Алсид. — Току-що си тръгна всъщност. Все още не знае, че Джери е изчезнал. Оказа се, че Джери е отишъл да се оплаква на Терънс след снощната случка в бара. Изразил недоволство от мен. Значи все пак е бил чут и видян след излизането си от „Жозефина“.