Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Пропуснах последните две изречения покрай ушите си.
— Откъде разбра всичко това?
— Снощи се срещнах с една млада вампирка. Приятелят й ходи на партита в имението на Еджингтън.
— О, той е бисексуален, така ли?
Ерик сви рамене.
— Той е върколак; явно е с двойствена природа в доста по-широк смисъл.
— Мислех си, че вампирите не се срещат и с върколаци.
— Тя е малко перверзна. Младите обичат да експериментират.
Завъртях очи към тавана.
— Искаш да кажеш, че трябва да се постарая да получа покана за имението на Еджингтън, тъй като Бил няма къде другаде да е скрит, освен там, така ли?
— Може да бъде на всяко друго място в града — предпазливо каза Ерик. — Но аз лично се съмнявам. Вероятността за това е нищожна. Той е при тях от дни, Суки, не забравяй — когато ме погледна, в очите му се четеше единствено съжаление.
Това ме уплаши повече от всичко.
9
Измъчваше ме сковаващ страх от неизвестното. Това бе последната нощ, в която Алсид можеше да отиде в „Клубът на мъртвите“: Терънс му бе отправил недвусмислено предупреждение да стои настрана. От утре оставах сама, ако изобщо ме пуснеха в клуба без Алсид.
Докато се обличах, внезапно осъзнах колко хубаво би било, ако отивах в обикновен вампирски бар, предназначен за хора, обичащи да зяпат живи мъртъвци. Именно такъв беше барът на Ерик в Шривпорт — „Вамптазия“. Там хората ходеха като на екскурзия, обличаха се в черно, цапаха се с фалшива кръв и си слагаха грозни пластмасови резци. Гледаха втренчено вампирите, които нарочно се мотаеха из бара, и се възбуждаха от собствената си смелост. От време на време някой от посетителите прекрачваше безопасната граница и се опитваше да сваля някой от вампирите или пък проявяваше неуважение към бармана Чоу. И тогава може би проумяваха в какво са се забъркали.
В бар като „Клубът на мъртвите“ всички карти бяха на масата. Там хората се възприемаха като част от мебелировката или като нечие украшение. Основният контингент клиенти се състоеше от свръхестествени същества.
По това време предишната нощ изпитвах вълнение от неизвестното. Сега усещах единствено твърда решителност, все едно се намирах под влиянието на силен наркотик, който ми позволяваше да се отделя от нормалните човешки емоции. Обух копринени чорапи и красиви черни жартиери — подарък от Арлийн за рождения ми ден. Усмихнах се при мисълта за моята червенокоса приятелка и невероятния й оптимизъм спрямо мъжете, дори и след четири брака. Арлийн щеше да ми каже да се наслаждавам на всяка минута от живота си, на всяка секунда, и да извлека от нея възможно най-голямо удоволствие. Щеше да ми каже още, че никога не се знае какъв мъж бих могла да срещна и че може би точно тази нощ ще е вълшебна. Може би носенето на жартиери ще промени насоката на живота ми, така би ми казала Арлийн.
Не мога да кажа, че успях да се усмихна, но поне се почувствах по-малко мрачна, когато нахлузих роклята през главата си. Беше в цвят шампанско и можеше да се побере в шепата ми. Носех черни обувки, кехлибарени обеци и се опитвах да реша дали ще изглеждам твърде ужасно в старото си зимно палто, или като една истинска суетна дама просто да оставя задника си да замръзне. Погледнах към износеното си синьо палто и въздъхнах. После го преметнах през ръка и се отправих към всекидневната. Алсид стоеше прав в средата на стаята и ме чакаше, готов за излизане. Изглеждаше видимо развълнуван. Щом ме съзря, той измъкна една от опакованите кутии, струпани на плота в кухнята след днешното му пазаруване. На лицето му се изписа същото виновно изражение, което имаше и днес, след като се върнах от разходка.
— Мисля, че ти дължа това — каза той и ми връчи кутията.
— О, Алсид! Взел си ми подарък? — знам, знам, нелеп въпрос. Но трябва да разберете, че на мен такива неща не ми се случват често.
— Отвори го — дрезгаво промълви той. Метнах палтото на най-близкия стол и несръчно разкъсах хартията — още не можех да свикна с изкуствените си нокти. След няколко маневри най-после стигнах до картонената кутия, отворих я и вътре открих нов шал. Алсид бе решил да възстанови загубата ми от предишната нощ. Бавно извадих дългото правоъгълно парче плат, наслаждавайки се на всеки миг. Беше великолепен; черна кадифена наметка с мъниста по ръбовете. Със сигурност струваше поне пет пъти повече от онзи, който Деби унищожи.