Белият нинджа (Част I)

Сигурно полудявам, помисли си Томи. С настъпването на нощта заваля, дъждът се спусна като завеса след последната реплика на актьорите. Беше червен дъжд или пък син — в зависимост от цвета на блестящата реклама, под която минава човек.

Токио изглеждаше задръстен от огромно количество чадъри, насочени под точно определен ъгъл срещу поривите на вятъра. Улиците се превърнаха в поля от неспокойни черни цветя, подмятани от поривите на вятъра. Капките влага се стичаха по изпънатия найлон или оризовата хартия.

Светлините на фаровете, подобно на странни, размазани от дъжда театрални прожектори, осветяваха лица и ръце, принадлежащи сякаш на гигантска стоножка, която си пробива път през огромния град.

Томи се прибираше от работа, но когато видя ярко осветения вход на една зала за пачинко6, тя без колебание се насочи натам. Краката й бяха мокри, омръзна й да гази из локвите, в които я тикаше огромната гъсеница.

Беше се опитала да открие местонахождението на Никълъс Линеър. Позвъни в „Сато Интернешънъл“, но там нямаха представа къде може да бъде. Домашният му телефон даваше свободно. Набра за втори път „Сато Интернешънъл“ и поиска да разговаря с някой от вицепрезидентите. Този път научи причините за отсъствието на Никълъс и поиска телефонния номер на лекуващия лекар. Тук извади късмет, тъй като от кабинета на доктор Ханами й съобщиха, че утре в десет сутринта господин Линеър ще се яви на контролен преглед. Томи реши да го изчака там.

Всъщност, съзнанието й не беше заето с мисли за Никълъс Линеър. Защото там трайно се бе настанил Сенжин Омукае. Този човек все по-властно привличаше младата жена и тя се чувстваше неспокойна. Ако всичко спре дотук, тя беше сигурна, че ще съумее да се вземе в ръце и да изпълни служебния си дълг както винаги досега — прецизно и точно.

Но фактът, че нейната индивидуалност се изгражда изцяло върху фигурата на Сенжин, наистина я плашеше. Защото Сенжин Омукае беше не само неин началник и следователно под пълна забрана, но и Сенжин-саможивеца. „Непроницаемият“ — както го наричаха полицаите от другите отдели. Той беше непонятен за тях, макар и герой. От него се страхуваха всички, дори и тези, които го бяха назначили начело на отдела.

Фактът, че е неотразимо привлечена от този мъж, беше причина за все по-нарастващото притеснение на Томи. Както и причина незабавно, още в тази дъждовна вечер, да иде при Негодника.

Негодника, или Сежи Хикоко, беше най-добрият приятел на Томи. Познаваха се още от ученическите години, именно Негодника й подаде ръка, когато взе травматизиращото решение да скъса със семейството си и целия предишен живот. В това отношение той беше точно като Сенжин. Ценеше я за това, което е, не я третираше просто като жена, която трябва да бъде поставена на мястото си. Томи пък се зае да му помогне в подготовката за тежките изпити по философия, на които Негодника трябваше да се яви като частен студент и което едва ли щеше да стори без нейните настоявания.