Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
Проектът „Кошер“ предвиждаше създаването на компютър, който да се захранва не от единичен процесор като обикновените компютри, а от сложни взаимно свързани мрежи. Те много наподобяват пчелната пита. На практика тази машина щеше да бъде в състояние да разсъждава. В доклада на Института „Джонсън“ се изтъкваше, че, използвайки радари, сонари и различни версии на „Лоран“, тази машина щеше да бъде в състояние да различава приятел от враг, да избира траекторията на съответното оръжие и да го изстрелва според постъпващите данни на разузнавателните спътници, да различава човешката реч и да влиза в диалог. А второстепенните й способности нямаха край.
Дъглас Хау беше председател на Сенатската комисия по въоръжените сили и яростен противник на внесения от Брандинг законопроект за АСКП. Аргументираше се с провала на „Инициативата за изкуствен интелект“, която неотдавна беше погълнала четиристотин милиона долара в трескавия опит за създаване на „познавателен изкуствен мозък“. Заетите в този проект учени получиха наведнъж толкова много пари, че просто не знаеха какво да правят с тях. И естествено, огромна част от финансовата инжекция изтече неизвестно къде. Но Брандинг знаеше, че Хау използва този случай само като претекст.
Сблъсъкът зрееше отдавна, но всеки момент щеше да се превърне в открита война. Много хора на Капитолийския хълм бяха убедени, че тук става въпрос за разчистване на сметки, тъй като Хау не криеше недоволството си от огромното влияние на Брандинг в Сената и търсеше начини да го премахне или да го ограничи. А това влияние днес се идентифицираше със законопроекта АСКП.
Все по-острият конфликт между двамата вече не беше борба между демократ и републиканец, а дори и между либерал и консерватор. Повече приличаше на война между две въоръжени до зъби армии, окопани в позициите си и решени да се бият до последна капка кръв.
В същото време Шизей продължаваше да го изненадва, точно както при първата им среща на маскарада у Типи Норт. Вместо да го разпитва за професионалните му проблеми, тя се зае да говори разпалено по темите, които очевидно най-много обичаше — екологията и секса. Брандинг започна да разбира част от поведението й и осъзна, че тя е маниак на тема здраве — здраве в света, здраве в личния живот. Считаше редовния секс за неделима част от здравословния начин на живот, не по-малко важна от добрата храна и физическите упражнения.
Брандинг отново изпита смайване от чисто детското и поведение, прозиращо под обвивката й на зряла жена. Притежаваше някаква особено свежа и пряма наивност, която много му харесваше.
Откъм вътрешността на къщата долитаха бавните тонове на „Тъжно настроение“ на. Джордж Шиъринг и очите на Брандинг мечтателно се притвориха. Почти не обърна внимание на Шизей, която каза, че отива да вземе един душ.
Усети я да минава край него, после остана сам. Светът изчезна, имаше само нощ, море и музика. Той пое дълбоко морския въздух, натежал от сол, и изпита дълбоко удовлетворение от невероятната му свежест и чистота.
Джордж Шиъринг млъкна насред тъжните си слова, мястото му зае плътният гърлен глас на Грейс Джоунс, който влезе в странен синхрон с монотонния грохот на прибоя. Брандинг отново си спомни за дългия следобед в леглото и с изненада откри, че отново се възбужда. Представи си голото тяло на Шизей върху чаршафите и желанието запулсира в кръвта му със силата на наркотик.
Изправи се и усети, че широките му панталони от бял памук вече бяха направили палатка. Бутна мрежестата врата и отгоре му се стовари богатият глас на Грейс Джоунс, в главата му нахлуха спомени. Тръгна през просторния хол, навлезе в дългия извит коридор. Музиката го придружаваше като верен приятел. До слуха му долетя пръскането на душа и той отвори вратата на банята.
Вътре беше горещо и пълно с пара. Брандинг дръпна ципа и смъкна панталоните си, после съблече и кенарената си риза. Зад матовата завеса долавяше очертанията на тялото на Шизей. Беше изправена с гръб към него, ръцете й бяха вдигнати към главата на душа и я държаха съвсем по начина, по който бяха държали и него.
Той беше възбуден до крайност, слабините му пулсираха, въздухът свиреше между полуотворените му устни. Имаше чувството, че отново е на двайсет и пет години и е страхотна машина за любов.
Гледаше как Шизей разтрива тялото си и се усмихваше. Спомни си, че тя бе отказала да се обърне с гръб. Но сега ще я обладае изотзад — така, както го правят дивите зверове и както Брандинг никога не го бе вършил — нито със съпругата си, нито с приятелките, които бе имал преди Мери.