Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
— Но защо? Аз бих могла да му помогна! Той е толкова затворен в себе си, толкова самотен!
Очите на Нанги безпомощно подскачаха по редовете църковни столове и дървените скамейки покрай стените.
— Моля ви, госпожо Линеър, опитайте се да разберете това, което ще ви кажа — прошепна той. — В това състояние Никълъс е уязвим. Съвсем естествено е да не иска вие да сте около него, когато се чувства така.
— Уязвим? — повтори Джъстин и змията на страха започна да се развива в стомаха й. — Но Сайго и Акико са мъртви, кой би могъл да го застрашава?
Нанги мълчеше.
Нервите на Джъстин бяха опънати до скъсване и тя веднага усети, че има нещо нередно.
— Какво криете от мен, Нанги-сан? — попита тя. — Моля, кажете ми! Аз трябва да го знам! Животът ми се разпада, без да разбера защо. Вие знаете ли?
Нанги вдигна здравото си око и го закова върху лицето й.
— Госпожо Линеър — твърдо започна той. — Състоянието широ нинджа, бял нинджа, е изцяло създадено по изкуствен път. Разбирате ли ме? Това е нападение от безкрайно рафиниран вид. Смъртоносно нападение от човек, който владее до съвършенство „Кан ака на нинджуцу“ — черното нинджуцу!
— Значи все пак врагът съществува! — прошепна тя. — И той е сенсей в изкуството на черния нинджа!
Единственото око на Нанги за момент се затвори, устата му тихо прошепна:
— Дори най-големият сенсей в изкуството на черните нинджи не е в състояние да превърне някого в широ нинджа, госпожо Линеър!
Джъстин откри, че не може да каже нито дума. Душата й потъна в черната пелена на неизпитван досега ужас. Потръпна и с усилие на волята успя да промълви:
— Но кой тогава?
Гласът й беше едва доловим дрезгав шепот.
— Такива неща не могат да се казват на глас — отвърна Нанги, поклати глава и добави: — Те са „дорокусай“ — нещо, което е обвито във воняща слуз.
— Какво е то? Кажете ми, Нанги-сан, кажете ми, в името на Бога!
— Търпение — отвърна той и някак внезапно покри ръцете й с длан. Един съвсем необичаен за него жест. — Да идем при Никълъс, госпожо Линеър. Ще го накараме да ни разкаже всичко. И ако наистина се окаже широ нинджа, вие несъмнено ще трябва да научите цялата истина.
Котън Брандинг и Шизей ядоха миди, които той изпече на газовия грил, пържени зеленчуци, които тя разбърка в някаква електрическа тенджера, плюс салата от градината и дебели комати италиански хляб. Тя нареди храната така майсторски върху масата, че на него му се прииска да я снима с апарата си. Великолепният външен вид придаваше допълнителен вкус на скромната им вечеря.
Неусетно опразниха опаковка от шест бири и Брандинг осъзна това, едва когато се отправи към хладилника за още.
Даваше си сметка, че е зашеметен — от секса, храната и бирата, но най-вече от самата Шизей. Не искаше тя да си отива. Имаше чувството, че може да се прехвърля от кухнята в спалнята и обратно до края на дните си, стига тя да е тук. Това беше мечта, разбира се, но щастлива мечта, приятна и вълнуваща. Брандинг с удоволствие се потапяше в нея.
Говориха за най-различни неща. Изтегнат на верандата, Брандинг усещаше как влагата настъпва откъм океана, чуваше тежкия тътен на прибоя и правеше опит да говори колкото е възможно по-малко. Беше се увлякъл доста, но все още я проверяваше с някаква малка частица на съзнанието си, будна и бдителна.
През целия следобед и вечерта той се чувстваше щастлив, както никога през досегашния си живот, повече дори от времето, преди да се роди дъщеря им. Обичаше Мери, но винаги се притесняваше от хаоса и напрежението, което се създаваше между тях от нейната неспособност да чете или да се забавлява сама. Сега се чувстваше превъзходно, но малко или повече очакваше Шизей да подхване темата за неговата работа и особено въпроса, който напоследък най-много го вълнуваше — предстоящата съдбоносна схватка с личния му враг Дъглас Хау.
Откровено казано, Шизей беше прекалено красива, за да е невинна. Фактът, че се бе появила в неговия живот точно в момент като този, не излизаше от съзнанието му. Подобно на перла, която, нараства във вътрешността на мида, многозначителността на този факт го затегли обратно към суровата действителност още в мига, в който пелената на екстаза започна да се разкъсва.
Не беше чудно, че се превръща в параноик. Очакваше удара на Хау от всички посоки, особено след като той открито се обяви против програмата му за финансиране на новия компютърен проект. Базирайки се на заключенията на петгодишно проучване, осъществено от института „Джонсън“ със седалище Вашингтон, Агенцията за стратегическо компютърно проучване към Министерството на отбраната бе поискала бюджет от четири милиона долара за проекта „Кошер“ и бе депозирала искането си в Сената. В качеството си на председател на. Сенатската комисия за финансов контрол, Брандинг бе първият, който видя това искане и реагира на него.