Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
— Не знам — призна си тя. — Или поне не съм сигурна. Имам чувството, че мрачното състояние на Никълъс се дължи на неспособността му да практикува своите бойни изкуства.
Нанги неволно пое дъх, душата му застина в ужас.
Мили Боже, помогни ни! Отново бе обзет от страшното предчувствие за приближаването на някаква черна и безпощадна буря, която заплашваше да помете всичко пред себе си. Добре помнеше чувството си, че върху него и близките му се спуска някакъв необясним безнравствен здрач.
— Сигурна ли сте в това, госпожо Линеър? — тихо попита той.
— Да — без колебание отвърна Джъстин. — Видях го с очите си в салона за подготовка. Той не беше в състояние да тренира.
— На физическа безпомощност ли се дължеше това?
— Не, не мисля така…
Нанги очевидно й повярва и Джъстин видя как на лицето му се изписа дълбоко безпокойство. Понечи да го попита какво има, но после, потъна в собствените си напрегнати мисли.
— Вероятно мислим за едно и също, нали? — попита го след известно време тя.
— Може би — отвърна Нанги. — При бойните изкуства физическите способности зависят изцяло от силата на духа. Ако духът е разстроен, недостатъчно концентриран или раздвоен, човек не може да практикува нито едно бойно изкуство. Чужденците трудно разбират това. — Усмихна й се леко и добави: — Извинете ме, не исках да ви засегна. Но вие казахте, че имате желание да се учите, а това, което току-що казах, лежи в основата на всяко познание.
Млъкна за момент, сякаш да събере мислите си, после продължи:
— Когато човек започне да се занимава с бойни изкуства, на него обикновено му се възлага доста от черната работа, свързана с тях. Новакът се превръща в роб, ден и нощ, двайсет и четири часа в денонощието. Разочаровани, част от учениците се отказват. Другите — онези, които евентуално ще станат „сенсей“, тоест истински майстори — се приучават на търпение и покорство, което често граничи с унижението. Без тези качества овладяването на бойните изкуства си остава илюзия.
— Но духовният аспект отива много по-далеч и често, както в случая с Никълъс, се превръща във всичко. — Джъстин отбеляза факта, че Нанги употреби собственото име на Никълъс и се запита какво ли може да означава това. — Видите ли, госпожо Линеър, вашият съпруг е сред малцината на този свят, които владеят до съвършенство „Ака и нинджуцу“. Той е това, което ние наричаме „Червен нинджа“ — тоест човек, който владее положителната част от това особено бойно изкуство.
— Искате да кажете, че има и други форми на нинджуцу, така ли? — попита Джъстин.
Нанги кимна.
— „Черният нинджа“ е пълната противоположност на „червения“, Сайго беше такъв. Той притежаваше умението „кужи кири“ или „деветръко посичане“. Нещо, което твърде много се доближава до магията.
— Подобно на начина, по който ме хипнотизира.
— Точно така. — Нанги се надяваше, че като проумее същността на това, което представлява Никълъс, тя по-лесно ще възприеме това, което се готвеше да й каже. — Но „кужи кири“ е само малка част от смъртоносния арсенал на черното нинджуцу. — Лицето му се извърна изцяло към нея, сенките изчезнаха. Изложено на особената разсеяна светлина в храма, това лице ясно показа дълбоките си бръчки, гравирани там от войната и годините. — Никълъс е успял да усвои „Гецумей но мичи“ — Лунната пътека. Това е особено състояние на духа, в което човек намира утеха, сила, закрила и изход от всяка ситуация. Преди малко казахте, че не вярвате Никълъс да е изгубил физическите си способности вследствие на операцията… Нали така?
Джъстин усети как в стомаха й се свива хладната змия на страха. Едновременно с това се чувстваше странно изпразнена, сякаш тази змия беше нематериална, принадлежеше на друг, недействителен свят.
— Какво искате да кажете? — прошепна тя.
— Когато човек, който владее „Гецумей но мичи“, изведнъж открие, че това състояние е изчезнало… — Нанги млъкна, сякаш не беше сигурен, че трябва да продължава, после се овладя и тръсна глава: — Тогава, госпожо Линеър, загубата му е огромна. Представете си, че губите всичките си сетива едновременно — зрение, слух, вкус, обоняние, докосване… И ще получите само бледа представа за загубата на „Гецумей но мичи“. Повтарям — бледа, съвсем бледа представа!
— Не мога да си представя подобно нещо! — промълви Джъстин, усещайки как й призлява. — Това ли се е случило с Никълъс?
— Само той може да отговори на въпроса ви, госпожо Линеър. А аз се моля с цялата си душа състоянието му да се дължи на други причини!
— Когато Лю Кроукър изгуби ръката си, аз останах с чувството, че Никълъс иска да забрави своите способности на нинджа — каза Джъстин. — Възможно ли е този етап от живота му да е приключил?