Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Господи, вуйчо Лю… Струва ми се, че те сънувах… — Рейчъл направи безуспешен опит да се усмихне: — Беше на бял кон, бронята ти блестеше като слънце…
Окуражително й се усмихна:
— Намираме се във Флорида, мила. Тук е прекалено горещо за броня, но аз наистина съм до теб!
— Ти си моят вуйчо Лю! — стисна ръката му момичето.
— Рейчъл, скъпа, нека повикам майка ти. Тя се тревожи за теб, иска да те види…
— Но аз не искам! — втренчи се в него тя.
— Тогава ще повикам лекарите. Ти спиш от доста време насам, скъпа. Трябва да им кажа, че си се пробудила.
— Моля те, вуйчо Лю! Не искам да ме боцкат и изследват! Постой малко при мен, ще ги повикаш по-късно!
Това не беше редно и Кроукър прекрасно го знаеше. Беше длъжен да уведоми поне доктор Марш. Но не можеше да пренебрегне молбата на момичето. Отдавна живееше с чувството, че за Рейчъл е готов на всичко, че би могъл да я глези, лудо да я обожава. Приемаше я безрезервно, тя беше единствената му племенница, желанието й да останат сами напълно отговаряше на неговото… Нямаше сили да откаже. Едновременно с това обаче у него се пробуди детективът. Много въпроси се нуждаеха от отговор.
— Какво се случи с теб, Рейчи?
— Господи, колко много маркучи! — въздъхна тя.
— Намираш се в болница, натъпкала си се с някакви гадории — поясни Кроукър.
— Нямаш нищо общо с Мати — любопитно го оглеждаше момичето. — Тя изобщо не подозира, че вземам наркотици…
Изражението на лицето й изведнъж се промени, пръстите й започнаха да потрепват в шепата на Кроукър, очите й се затвориха.
— Рейчъл! — Той извади магическия камък и отново го притисна в гърдите й.
Миг по-късно очите й отново се разтвориха, но в погледа им имаше нещо изцъклено.
— Добре съм — прошепна. Мониторите потвърдиха изявлението й: сърдечният ритъм и кръвното налягане бяха в нормални граници. Езикът й облиза напуканите устни: — Ще ми донесеш ли нещо за пиене? Диетична кока-кола, например… Умирам от жажда!
— Организмът ти получава течности по изкуствен начин, скъпа. Мисля, че в момента не трябва да пиеш нищо. Може би по-късно, след като те прегледат…
Яркосините очи продължаваха да го гледат с огромно любопитство.
— Какво се случи между теб и Мати?
За момент ченгето у него взе връх.
— Ще ти кажа, но само ако ти ми кажеш къде се натъпка с гадостите, които те разболяха!
— Тази игра ми е позната — погледна го с интерес.
— Каква игра?
— „Ще ти покажа моето, ако ти ми покажеш твоето…“
Кроукър се запита какъв ли е сексуалният й опит. Племенницата му беше едва петнадесетгодишна, но той си даваше сметка, че в днешно време момичетата на тази възраст отдавна водят полов живот. Потисна желанието си да я попита — това беше въпрос, който единствено Мати имаше право да й зададе.
— Зная за какво говориш — усмихна й се. — И аз съм играл тази игра…
— А бива ли те в нея?
„Що за въпрос от устата на едно петнадесетгодишно момиче“ — рече си с леко смущение.
— Не зная. Може би ти ще ми кажеш…
— Добре. Започвай пръв.
Задържал ръката й в своята, Кроукър смутено се размърда в стола си.
— Майка ти и аз… — Замълча за миг, търсейки подходящите думи. — Как да ти кажа… От време на време ние с нея сме като куче и котка… Това, което за мен е бяло, за нея е черно, и обратното… Пълно противопоставяне, знаеш…
— Будалкаш ме, вуйчо Лю — моментално го засече Рейчъл. — Моля те, не го прави!
Принуди се да й разкаже истината, или по-скоро онази част от нея, която би могла да понесе. С няколко думи обясни как Доналд е успял да разруши единството в семейството им, въздържайки се от всякакви подробности.
— Родителите са като котките — въздъхна Рейчъл. — Никога не знаеш какво са си наумили. Когато Мати се разправя с мен, тя е… как да кажа… напълно прозрачна. Но когато става въпрос за отношенията й с баща ми, единствено Бог знае каква е истината…
— Това идва да покаже, че родителите невинаги са прозрачни — подхвърли Кроукър. — Подскачат само ако натиснеш копчето, което трябва…
— Едно нещо ме побърква — въздъхна тя. — Дали баща ми напусна Мати, или аз го прогоних?
Това беше директният, обезоръжаващ начин, по който младите хора се стремят към истината.
— Какво те кара да мислиш подобно нещо, мила? — приведе се напред Кроукър. — Раздялата на твоите родители няма нищо общо с теб!
— В това семейство всички си отиват! Първо ти, после и баща ми… Само аз съм постоянна величина!
— Това просто не отговаря на истината!
— Така ли? — В очите й се появи болка. — След развода баща ми нито веднъж не дойде да ме види! Защо ще постъпва така, ако не ме обвинява за нещо?