Магьоснически огън

И двете ръце на Маркъс бяха вързани в скута му. Той ги извиваше отново и отново, ясен знак за вълнението му. Сякаш разширените, диви очи и зейналата уста не бяха достатъчни доказателства за психическото му състояние. Беше държан като затворник през цялото време. Извеждаха го, само когато се нуждаеха от информация, която единствено магьосник на въздуха можеше да им осигури.

Информация, от която се нуждаеха и сега.

Крейн завлече Маркъс в замръзналата пустош на Минесота през късния февруари, с цел да провери дали по някакъв начин могат да намерят сведения за това, дали жената е пребивавала в апартамента на Джак или не. Общо взето, Крейн получи едно голямо и дебело нищо относно проблемите си и се тревожеше, че може да му се наложи да признае, че Дейвид беше прав за това, че магьосницата в крайна сметка не е била в апартамента на Джак.

След това, най-накрая, Маркъс чу нещо. Видео и аудио мониторите в стаята, където държаха Маркъс, бяха показали, че е раздразнен в съня си, заради някакво събитие. Видеото показваше как той се измъква от леглото и се опитваше да се скрие под него, очевидно нещастен от това, че беше разбрал информацията, която Крейн искаше и твърде объркан от дозата Кетамин, за да я скрие добре.

Крейн се протегна, хвана Маркъс за бузите и заклати главата му напред и назад, докато непокорните му черни къдрици не полетяха.

— Дейвид казва, че си чул нещо във вятъра снощи, Маркъс — каза той. — Ти ще ни кажеш. — Направи пауза за по-голям ефект. — Сега.

Маркъс изскимтя и се заклати напред-назад.

— Не, не, не, не! — монотонно напяваше той. — Няма да ви кажа. Няма!

Насилственото магическо робство беше довело Маркъс до лека лудост, но все

още не го беше отказал от тези малки пристъпи на бунт.

Крейн се засмя.

— Мааааар-къс — запя тихо той. — Разрушителите ни на защити нямаха успех, а това означава, че нямам време да играя игри. — Той прокара пръсти през кичурите от черни къдрици, а след това ги стисна здраво и бързо и опъна главата му на една страна. Маркъс извика и плюнка, злополучен страничен ефект от лекарствата, се проточи от ъгълчето на устата му. — Сега ни кажи, като добър малък домашен любимец — магьосник на въздуха, а аз може би ще те върна в стаята ти и ще ти дам бисквитка.

Маркъс захленчи за момент, а след това ясно формулира отговора си.

— Не.

Крейн въздъхна тежко.

— Маркъс, знаеш защо трябва да призовем Кръга, нали?

Маркъс кимна.

— Тогава знаеш, че ще направя всичко по силите си, за да получа магьосник на въздуха, нали?

Той кимна отново.

— В такъв случай, какво си мислиш, че ни спира да не използваме теб, за да затворим Кръга?

Несигурност премина през кафявите му очи, последвана от нотка на страх.

Добре.

— Ще ти кажа, Маркъс. Не си много силен, което определено е една от причините. Защото нашият малък Маркъс не може да призове дори лек бриз, нали? — Крейн се засмя тихо. — Майната й на досадната генетика. Но другата причина, много по-важната, е сътрудничеството, което нашия Маркъс ни дава. — Крейн се усмихна. — Разбираш ли?