Сънят на сукубата

Той й отправи една от неговите сладки усмивки, които можеха да накарат всеки да се почувства подобре. Тя му се усмихна в отговор и малко се отпусна.

— Не. Имаме нужда от колкото може повече помощници. — Той се изправи и вдигна Кайла, докато ставаше. — Трябва ми разсейващ елемент, докато сложим всички под девет години по леглата. — Близнаците извикаха от изненада.

Погледнах Бранди и Кендъл.

— Звучи лесно.

— Не прибързвай със заключенията — предупреди ме Бранди.

Кендъл вече беше в движение. Изчезна от стаята и се върна с дълга картонена кутия, която едва ли не завря в лицето ми.

— Виж какво ми изпрати баба. — Беше играта «Монопол».

— Серията «Индустриална революция»? — попитах слисано.

— Искам да стана истински мангал, когато порасна.

— Магнат — поправих я аз. — Мислех, че искаш да станеш пират.

Тя ме погледна отчаяно.

— Пиратите нямат добри здравни осигуровки.

Посочих кутията.

— Защо точно «Индустриална революция»? Не предпочиташ ли… не знам, серия «Барби»? Или серия «Сефора»? — честно казано това последното го исках за себе си.

— Индустриалната революция е важен период в западната цивилизация. Развитието на производството завинаги променя лицето на нашата култура и социоикономическия статус — тя спря. — Искате ли да играем?

— Една от пионките предачен стан ли е? — попита Мади.

Сет се засмя.

— Всъщност, да.

— Ще играя — каза тя.

Кайла, както беше в ръцете на Сет, изглеждаше готова да заспи на мига. Така сгушена ми напомни на момиченцето от съня и сърцето ми подскочи. Изведнъж играта вече не ме привличаше. Отидох до Сет.

— Виж какво. Ти играй, аз ще ги сложа да спят.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно.

Той ми я подаде и тя обви малките си ръчички около врата ми. Излязох, с близнаците по петите ми, и оставих другите да играят. Мади изглежда се почувства неловко, че я оставях, но вярвах в нея. Понякога да те принудят да общуваш с хората е най-добрият начин да се научиш.

Сложих близнаците по леглата изненадващо лесно, вероятно защото спяха в една стая. Заспиването не беше голям проблем, щом имаш сестра, с която да си шушукаш и да се кикотиш. Наблюдавах ги как мият зъбите и обличат пижамите си и затворих врата с предупреждението, че след малко ще ги проверя.

Все още държах Кайла на хълбока си и я отнесох в стаята, която деляха с Кендъл. Кайла почти никога не говореше и не се изненадах, че ми позволи да промуша розовата й нощница през главата и да я пъхна под завивките. Седнах на ръба на леглото и й подадох плюшения еднорог, който намерих на пода. Тя го обгърна с ръце.

— Мисля, че ще победи маймуната паяк — казах й аз.

Кайла не отговори, само ме гледаше с огромните си сини очи. Те бяха пълни с доверие и сладост — също както на дъщеря ми в съня. Би било прекрасно да правя това всяка вечер. Да завивам някого, да го целувам по челото и да се събуждам с него всяка сутрин.