Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Можем — казвам. — Ще го направим.
— Ще пишете ли на херцога? — пита тя. — Той е ваш братовчед, нали?
— Едуард е мой втори братовчед — уточнявам. — Бабите ни бяха полусестри.
Тя се усмихва:
— Маргарет, кълна се, вие сте роднина с всички.
Кимвам.
— Наистина е така. А той ще се върне. Той е предан на краля и е привързан към вас.
Тя кимва.
— Опасността, която ме заплашва, не идва от него.
— Какво имате предвид?
— Баща ми беше прочут с любовните си похождения; всички знаеха, майка ми знаеше. Но всички знаеха, че за него жените са само удоволствие, никой никога не говореше за любов — тя прави лека гримаса на отвращение, сякаш любовта между един крал към простосмъртна винаги е непочтена. — Баща ми никога не би говорил за любов на друга жена освен на съпругата си. Никой дори за миг не се съмняваше в брака му, никой дори за миг не застраши мястото на майка ми, кралица Изабела. Оженили се тайно без каквото и да е разрешение от папата — техният брак беше най-несигурното нещо на света, но никой никога не е мислил, че няма да продължи до смъртта. Баща ми е преспал с десетки други жени, може би и стотици. Но никога не каза и една любовна дума на нито една от тях. Никога не допусна някой да помисли дори и за миг, че има друга възможна съпруга за него, каквато и да е друга възможна кралица на Испания освен майка ми.
Чакам.
— Съпругът ми е човекът, който представлява опасност за мен — казва тя изнурено; лицето ѝ е твърда, прекрасна маска. — Млад глупак, разглезен глупак. Вече би трябвало да е достатъчно възрастен, за да си вземе любовница, без да се влюби. Не бива никога да позволява някой да поставя под въпрос брака ни. Не бива да си помисля дори за миг, че този брак може да бъде анулиран. Да направи това, означава да унищожи както собствения си авторитет, така и моя. Аз съм кралица на Англия. Може да има само една кралица. Може да има само един крал. Аз съм негова съпруга. И двамата сме короновани. Това не бива никога да бъде оспорвано.
— Можем да се погрижим това никога да не стигне по-далече — предлагам.
Тя поклаща глава и казва:
— Най-лошото вече е сторено. Крал, който говори за любов на която и да е друга жена, освен съпругата си, крал, който поставя под въпрос брака си, е крал, който разклаща основите на собствения си трон. Можем да попречим тези глупости да стигнат по-далече, но злото е било сторено, когато тази мисъл е влязла в глупавата му глава.
Седим мълчаливо дълги мигове, мислейки за красивата златокоса глава на Хенри.
— Той се ожени за мен по любов — отбелязва тя уморено, сякаш това е било отдавна. — Не беше уреден брак, а брак по любов.
— Това е лош прецедент — казвам аз: дъщеря от уреден брак, вдовица от уреден брак. — Ако един мъж се ожени по любов, нима мисли, че може да уреди анулиране на брака, когато вече не обича жена си?
— Той не ме ли обича вече?
Не мога да ѝ отговоря. Това е толкова болезнен въпрос за жена, която е била така дълбоко обичана от първия си, мъртъв съпруг, който никога не би легнал с друга жена и никога не би творил за любов на друга.
Поклащам глава, защото не знам. Съмнявам се, че и самият Хенри знае.
— Той е млад — казвам. — И импулсивен. И разполага с власт. Това е опасно съчетание.
Ан Хейстингс така и не се връща в двора; съпругът ѝ я изпраща в манастир. Братовчед ми Едуард Стафорд, Бъкингамският херцог, нейният брат, възвръща доброто си настроение и отново се присъединява към нас. Катерина печели Хенри отново за себе си и зачева отново — момчето, което ще докаже, че Бог се усмихва на брака им. Кралицата и аз се държим, сякаш онзи миг, в който тя осъзна, че съпругът ѝ е глупак, никога не е бил. Не заговорничим по този въпрос. Не се налага да го обсъждаме. Просто правим необходимото.
Дворецът Ричмънд, западно от Лондон
Януари 1511 г.
Ние сме благословени, възнаградени сме, а Катерина е спасена. Тя дарява краля със син и наследник за Тюдорите и така опровергава ширещите се слухове за проклятието, което тегне върху фамилията на Тюдорите, и отхвърля съмненията във валидността на брака.
Имам честта да отида при младия крал, за да му съобщя, че е станал баща, и го откривам тържествуващ сред младите мъже от свитата му, които пият за великия му триумф. Когато се връщам, заварвам Катерина, затворена в покоите си, облегната на възглавниците в голямото пищно легло, изтощена и усмихната.
— Направих го — казва ми тихо тя, когато се навеждам да я целуна по бузата.