Проклятието на краля

Брат му, Едуард Невил, е фаворит и служи в спалнята на краля. Кралят се кълне, че Едуард е истински негов образ и подобие, вика го да застане до него, за да сравни ръста и цвета на косите им, уверява братовчед ми, че може по грешка да ги вземат за братя, че обича всички ни като свои братя и сестри. Държи се топло с цялото ми семейство — Хенри Кортни от Девън, моя братовчед Артур Плантагенет, семейство Дьо ла Поул, семейство Стафорд, семейство Невил, всички нас — сякаш търси майка си в нашите усмихнати, познати лица. Постепенно се връщаме там, където всички сме родени да бъдем, в центъра на влиянието и богатството. Ние сме сродници на краля, никой не е по-близък с него.

Дори нейна светлост майката на стария крал е възнаградена с връщането на двореца ѝ в Уокинг, макар че не доживява да му се радва дълго. Вижда внука си коронован, а после се оттегля в покоите си и умира. Изповедникът ѝ, скъпият Джон Фишър, изнася хвалебствена проповед на погребението ѝ и описва една истинска светица, прекарала живота си в служба на страната си и на сина си, оставила работата си едва щом била приключена. Слушаме във вежливо мълчание, но, честно казано, никой не скърби много за нея; повечето от нас познаваха повече семейната ѝ гордост, отколкото роднинската ѝ любов. И аз не съм единствената, която тайно си мисли, че тя умря от фатално накърнено честолюбие, в страх, че влиянието ѝ е приключило, и че поради това не би понесла да види нашата кралица Катерина да изглежда прекрасно и да се весели в покоите, където старата жена бе властвала така сурово в продължение на толкова време.