Проклятието на краля

Тя седи много неподвижно, а после се разтърсва от дълбока тръпка.

— Намекнала му, че бракът му с мен е невалиден, защото съм била омъжена и споделила легло с Артур. Че пред Бога аз винаги ще бъда съпруга на Артур, а не на Хенри. И Бог няма да ни дари с дете.

Потресена съм. Гледам я вцепенено. Нямам думи да защитя тайната ни, мога само да се дивя на това безогледно разкриване на стария ни заговор.

Катерина успява да се усмихне печално на неверието ми.

— Втълпила му е, че бракът ни е против Божията воля и затова сме изгубили бебето. Казала му, че никога няма да имаме дете.

Толкова съм ужасена, че успявам само да протегна ръка към нея. Тя поема ръката ми, потупва я и я пуска.

— Да — казва замислено. — Не е ли жестока? Не е ли коварна?

А когато не отвръщам, тя казва:

— Това е сериозно. Казала му, че коремът ми се издул, но понеже нямало дете, това било знак от Бога, че никога няма и да има. Защото бракът ни бил против Божието слово. Че един мъж не бива да се жени за вдовицата на брат си, а ако го стори, бракът им ще бъде без потомство. Написано е в Библията — тя се усмихва безрадостно. — Цитирала му Левит: „Ако някой вземе братова си жена: това е гнусно; той е открил голотата на брата си, те да бъдат бездетни.“3

Напълно съм зашеметена от внезапния интерес на Ан Хейстингс към теологията. Някой я е подготвил да нашепне тези отровни думи в ухото на Хенри.

— Папата лично даде разрешение — настоявам. — Майка ви го уреди! Майка ви се погрижи разрешението да бъде осигурено, независимо дали сте споделила легло с Артур, или не. Тя се погрижи за това.

Тя кимва:

— Стори го. Но бабата на Хенри го е натъпкала със страхове. Цитираше му „Левит“, преди да се оженим. Баща му живееше в ужас, че късметът му няма да трае дълго. А сега това момиче Стафорд му завърта главата с похот, и му казва, че Божията воля е да изгубя едно бебе, а друго да изчезне от утробата ми. Тя казва, че бракът ни е прокълнат.

— Няма значение какво казва тя — бясна съм на това проклето момиче. — Брат ѝ я е отвел от двора, не е нужно да я приемате отново на служба при себе си. За Бога — тя си има съпруг! Омъжена е и не може да се освободи! Не може да се омъжи за краля! Защо да предизвиква всички тези неприятности? Не е възможно Хенри наистина да вярва, че тя е девица! Тя е била омъжвана два пъти! Луди ли са да говорят така?

Тя кимва. Тя мисли, не роптае срещу положението си, и внезапно осъзнавам, че сигурно такава жена е била майка ѝ, жена, която насред една катастрофа може да прецени шансовете си, да обмисли вероятностите и да направи план. Жена, която, когато лагерът ѝ от палатки изгаря, издига обсаден лагер от камък.

— Да, мисля, че можем да се освободим от нея — казва тя замислено. — Ще трябва да се помирим с нейния брат херцога и да го върнем в двора, твърде влиятелен е, за да ни бъде враг. Старата майка на предишния крал е мъртва, тя вече не може да уплаши Хенри. Ще трябва да накараме тези приказки да замлъкнат.