Проклятието на краля

Дори получавам предложение за брак. Сър Уилям Комптън, най-близък приятел и другар на младия крал в неговите гуляи и турнири, ме пита, застанал смирено на колене, вдигнал дръзко усмихнатите си очи към мен, дали бих обмислила възможността да го приема за съпруг. Прегънал е коляно в знак, че мога да го ръководя, топлата му ръка, която държи моята, подсказва, че това може би ще ми достави удоволствие. Живяла съм като монахиня в продължение на близо пет години; мисълта за красив мъж между хубави ленени чаршафи няма как да не ме накара да се поколебая за миг и да се вгледам в кафявите усмихнати очи на Уилям.

Отнема ми само една минута да реша, но за да уважа силното му чувство за собствено достойнство като на мъж, издигнал се почти от нищото, увъртам няколко дни. Благодаря на Бог, че не се нуждая от новосъздаденото му име, сега не се налага да крия името си. Не се нуждая от кралското благоволение, с което се ползва той. Собствената ми популярност в двора е голяма, и постоянно нараства, когато младият крал се обръща към мен за съвет, за истории от старите времена, за да чуе спомените ми за майка му. Разказвам му за приказния двор на Плантагенетите и виждам, че копнее да пресъздаде нашето царуване. Затова нямам нужда от новопостроената къща на Комптън; дотолкова съм възвърнала положението си, имам такива прекрасни перспективи, че фаворитът на краля ме смята за изгодна партия. Учтиво му отказвам. Вежливо, изтънчено, той изразява разочарованието си. Приключваме сцената като двама опитни танцьори, които изпълняват стъпките на елегантен танц. Той съзнава, че съм на върха на своя триумф, аз съм му равна, нямам нужда от него.

Прилив от богатство и благоденствие се излива от разтворените врати на хазната. Слисано разтварят бюфети, кутии и сандъци във всеки кралски дом, и навсякъде откриват сребро и злато, накити и платове, килими и подправки. Старият крал прибираше данъците и глобите си под формата на пари и стоки, безразборно заграбвайки покъщнина, ограбвайки магазини на търговци, дори сечивата на чираците, докарвайки бедните до пълна нищета. Новият крал, младият Хенри, връща на невинно пострадалите онова, което баща му е откраднал от тях, тържествено обезщетявайки ги за изгубеното. Ковчежникът връща несправедливо наложените глоби, благородници получават отново земите си, моят сродник Джордж Невил, който пазеше синовете ми, е освободен от непосилните дългове и получава поста на отговорник по продоволствието, покровител на хиляди, господар на стотици, с кралско състояние на негово разположение, което само чака да бъде похарчено за добри дела. Той се ползва с благоволението на краля, Хенри му се възхищава, нарича го свой сродник и му се доверява. Никой не споменава зле наместения му крак; позволено му е да отиде в който и да е от домовете си, във всичките си красиви домове.